PSYCHOSIS Posted September 7, 2004 Author Share Posted September 7, 2004 Аз ще се радвам, стига да е на добър английски, да няма грешки. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest liquid Posted September 7, 2004 Share Posted September 7, 2004 kazah vi 4e skoro nikade nqma da go ima Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted September 8, 2004 Share Posted September 8, 2004 .... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 8, 2004 Share Posted September 8, 2004 Хм,Байрон мисля,беше казал,че стиховете не са нищо друго освен случайни мисли,подредени от логиката ни Но е добро,харесва ми Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted September 8, 2004 Share Posted September 8, 2004 ...и има моменти,в които трябва да кажеш много неща,дори не знаеш какви...само си сигурен,че трябва да ги кажеш...обаче не намираш никакви думи,че даже и ясна идея какво чувстваш нямаш...Това ми е нормалното състояние и тогава нещата,които си помисля просто записвам:) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 8, 2004 Share Posted September 8, 2004 ...и има моменти,в които трябва да кажеш много неща,дори не знаеш какви... Началното състояние на суровата поезия Чел/а ли си Омар Хаям? Препоръчвам ти го-може би ще ти даде някои отговори. Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted September 8, 2004 Share Posted September 8, 2004 Някой беше казал ,че "Щастието е вътре в нас,а не в нещата около нас"...Чудя се дали и с отговорите не е такаЗа съжаление още не съм попадала на нищо на Омар Хаян,но сега специaлно ще потърсяИначе ето още пообъркани мисли от доста време,но пък още не са се подредили Пак вали.Сега се чудя спирало ли е изобщо.Май през цялото време чувах капките по перваза на прозореца.Странно!А аз си мислех,че одавна вече е спряло... Вчера прочетох някъде,че дъждът бил като любовта-появявял се изведнъж,понякога отникъде,измивал всичко и пак си отивал...Е,да,но дъждът все някога се завръща,а любовта-не винаги...понякога...дали? Тя си отива...но никога не знаем съвсем ли си е отишла или продължава да "вали" в нас.Обикновено чувстваме това,което искаме,това което си внушим се превръща в истина...наша истина. Капките още шумят...Дъждът имал и пречистваща сила...Може би.Като гледам,по улиците няма прах,но пък настроението-напрашено,сякаш от месеци(мисля,че два). Дали дъждът може да измие наивността?Тази наивност-моята,която винаги ме подвежда,пречи ми. Вали...Пък уж толкова исках дъжд...и сега не искам!Както винаги-непостоянство.Дали пък не е слабоволие?Не искам да спирам дъжда,защото съм свикнала да вали.Мисля,че не ми харесва,но ако се опитам да спра капките и не успея-дупка. Но то в крайна сметка и от дупките има изход-стига някой да ти подаде въже. Още вали... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 8, 2004 Share Posted September 8, 2004 Някой беше казал ,че "Щастието е вътре в нас,а не в нещата около нас"...Чудя се дали и с отговорите не е така<{POST_SNAPBACK}> Нда,Достоевски го е казал(как мразя руската класическа литература ) и е прав. Междувпрочем,на мен ще ми е интересно да прочета и други такива объркани мисли.Прилича ми донякъде на моето творчество(защо пък не?) и донякъде ми помага да разбера собствените си писания.Иначе...опитвала ли си се да засегнеш и друга тема,а не само любовта(изгубена,намерена и т.н.)? Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted September 8, 2004 Share Posted September 8, 2004 Ами всичко е въпрос на настроения.Тези неща тук са послания,поне с такава цел са писани...Иначе когато съм в "дупка",почти всяко нещо,което ми минава през главата е от рода на "Уф,мразя я тази самота,защото съм сама в нея".И тогава просто оставям настроението да премине(това май няма много общо с изгубени и намерени любови...то е просто самота,която измъчва доста хора,но не обичам да пиша за нея,защото не мога да я опиша) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Kreideiky Posted September 8, 2004 Share Posted September 8, 2004 ...самотата може да е източник на голямо вдъхновение...или да те парализира изцяло... Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted September 8, 2004 Share Posted September 8, 2004 Е,в момента,в който си си съвсем самодостатъчен е просто нормално състояние... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest liquid Posted September 8, 2004 Share Posted September 8, 2004 samota ownz be hora! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 9, 2004 Share Posted September 9, 2004 ...самотата може да е източник на голямо вдъхновение...или да те парализира изцяло... <{POST_SNAPBACK}> Нда....напоследък много често се отдавам на чисто мъжки,самотни забавления... Но иначе душевната самота е много добро нещо..щото иначе те освидетелстват и слагат диагноза "шизофрения".... А най-показателен пример за твърдението на Сава е прологът към "Руслан и Людмила" на Пушкин,че и цялата поема...Наситена е със самота... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Rex Posted September 12, 2004 Share Posted September 12, 2004 Привет и от мен идеята за тази тема е много добра - ето едно разказче, което съчиних днес - надявам се да ви е интересно. ____________________________________________________________________ ...Вече не можеше да спре кръвта си. Тя се разливаше бавно по тялото му като река излезнала от коритото си. ДА-Тя го беше предала! Защо ли болката която изпитваше ставаше все по-малка колкото повече мислеше за това? Може би най-накрая започваше да се примирява с измамата- НЕ,едва ли! Колкото по-тъмна ставаше кръвта, която изтичаше от раната му, толкова повече се засилваше омразата в неговата душа. Именно тази омраза го тласкаше още по-бързо към края... ...Защо? Какво й беше направил? С какво го беше заслужил? -мислите отминаваха бързо без да получат отговор, а главата натежаваше все повече и повече. Цветовете започваха да избледняват и в ушите му все по-ясно започваше да кънти далечния звук на биеща камбана. Въпреки хилядите битки в които бе участвал досега никой не бе успял да го рани сериозно, а най-ценното нещо което имаше-ГОЛЯМАТА МУ ЛЮБОВ- не се поколеба да го заколи като свиня... Изкашля се шумно и хриптейки мъчително си пое глътка въздух. Точно преди края той не знаеше дали да вярва в Господ - през целия си живот бе управлявал справедливо и затова свидетелстваше обичта на народа му, така че отплатата бе неочаквана-смъртта вече се подготвяше за жътвата си. Опита се да се надигне, но не можа - беше прекалено слаб. А в съзнанието си ту прощаваше, ту подготвяше страшни клетви. Беше объркан - не знаеше какво да мисли-предаден,сам,изоставен,слаб... Тогава той разбра - нямаше смисъл да се бори повече - просто нямаше кой да го чуе. Бавно, с последни сили махна откъснатото парче от плаща с което покрил раната си и тихо прошепна: - Предавам живота си на теб Земьо,вземи ме и прости греховете ми!-след това очите му се замъглиха и някъде от дъното на съзнанието му изплува ярък сноп светлина, който се увеличаваше с всеки изминал миг..... .... - Убих го най-накрая!- извика Тя и се спусна в прегръдките на мъжа, останал в сянката на околността.-Сега ще сме с теб завинаги любими мой!-лицето й сияеше като най-ярката небесна звезда- Толкова те обичам!-ръцете и се обвиха около кръста му и Тя се притисна в него като продължаваше неспирно да излива чувствата си към него. Усмивка се плъзна по лицето на тайнствения мъж. С едно движение на главата той отметна качулката, която покриваше горната част на лицето му и проговори: - Да жено, ти направи каквото трябваше, сега аз ще стана новия крал, но какво те кара да мислиш че те искам до мен когато заема престола? Очите й се разшириха и радостното изражение застина на лицето й - Той я беше предал! Само я е използвал през цялото време! А преди й се кълнеше във вечна любов! Значи истинската му цел е била само да се добере до трона!- той продължаваше да говори и тя се опита въпреки връхлетелия я шок да разбере думите му: .... нима вярваше че те обичам!Оооо-наистина е било така - виждам го в очите ти - ха-ха-ха! Е, сега вече знаеш каква бе истинската ми цел!Спокойно-няма да ти се случи нищо лошо-ти ще останеш жива и цял живот ще носиш този грях на раменете си - смятам, че това е най-жестокото наказание, което може да бъде измислено за жена-убийца на бившия си мъж и крал. А сега сбогом "любима"- скоро вече ще съм крал а имам да свърша много важни дела преди да бъда коронясан! След тези думи той отново покри лицето си с качулката, след това щракна с пръсти и изчезна в тъмнината. На неговия сигнал се отзоваха двамата слуги, които го следваха неотлъчно където и да отидеше. Те поеха онемялото като камък момиче и отново се изгубиха в непрогледния мрак... ... В това време в другия край на полето тягостната тишина бе разкъсана от воя на вълка, който усети как живота се отдели от полуизстиналото тяло на господаря му. Той бе присъствал на цялата случка още от самото начало, но бе обучен да не закача господарката си при никакви обстоятелства и може би това бе най-голямата грешка, която бе допуснал господарят му. Сега той виеше неспирно-може би ако можеше да се върне назад би пренебрегнал наученото и би предотвратил последващите събития като с радост би заплатил с живота си за това....... Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 14, 2004 Author Share Posted September 14, 2004 Вървя по улицата. Вървя и гледам безизразно напред. От слушалките бумти System os a Down - Aerials. "And we are the ones that want to choose, Always want to play, But you never want to lose...." За пореден път загубих. За пръв път боли толкова. Вървя и в главата ми се върти изтърканата реплика, която напоследък всеки ми налива - Има и други момичета на този свят!" То хубаво ги има, ама на мен за какво ми са? Аз не ги ща тях, искам НЕЯ! Да вървят по дяволите останалите! Следваща песен - Flaw-Not Enough "Tried to give you what was left of me But it was not enough Tried my hardest with the best of me But it was not enough" Вървя и си задавам един въпрос. Въпрос, който досега не съм си и помислял, че ще ме гризе. С какво ТОЙ е по-добър от мен? Добре, че на помощ ми се притичва ниското ми самочувствие. Нещастник, защо си мислиш, че си НЕЩО?!? Знам ли...може би пък има хляб в мен...поне трохичка...едва ли... Продължавам да си вървя. Charon - Unbreak, unchain "Burning makes it heal, Covers me not to feel you" Пробвах да я забравя. Търсех начини да си причиня болка, за да може да не мисля за нея. Напразно...дори кръвта ми не можа да я изгони от съзнанието ми. Slipknot - Wait and Bleed Спирам да мисля. Вървя по улицата. Вървя и гледам безизразно напред. Inside my shel i wait and bleed Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted September 14, 2004 Share Posted September 14, 2004 ...продължавам да вървя.Че съм изгубила посоката-това го знам...хората около мен ми го повтарят...Че изгубих и него...това вече не спирам да го усещам.Оттогава постоянно слушам песента...онази...на R.E.M...Leave...понякога си пея дори,успокоява ме и се замислям за нещо друго.За секунди е.И след това-...I lost myself in sorrow,I lost myself in pain.... Тогава не предполагах,че съществуват заслепяващи чувства...Не знаех и че ще е толкова продължително...май е навик...или не е...Iced Earth - I Died For You..."Oh how I love you,the pain won't go away..".Е може и все пак да си отиде това разяждащо усещане за нещо липсващо.Може и да спра да мисля за него...Може да забравя някак си случките и обещанията...и тогава идва друго-само сивота,безразличие...към всичко...Продължавам така...Сега не ми се мисли.Пред мен има път и аз просто вървя по него...Вече ми е трудно да се спирам,защото хората ме дразнят...някак ми изглеждат еднакви и безинтересни-май са черни...Уморих се от премисляне.Знам едно и затова продължавам да вървя-"...I will make it go away...Can't be here no more.Seems this is the only way.I will soon be gone...these feelings will be gone!" Link to comment Share on other sites More sharing options...
Kreideiky Posted September 14, 2004 Share Posted September 14, 2004 ...хееей, браво! ..и на двамата! ...чудесно се е получило така едното след/до другото... Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted September 15, 2004 Share Posted September 15, 2004 Ами..то "едното" е повлияно изцяло от "другото" Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 15, 2004 Share Posted September 15, 2004 Крача през здрача - тебе те няма. Храча въз здрача - от мъка голяма. Плача във здрача - заще не сме двама? Умирам във здрача - тебе те няма.... Помъчих се да инспирирам малко от духа на горните два поста.... Не знам дали съм успял......Дано.. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 18, 2004 Share Posted September 18, 2004 Е,взеха те,значи приятелю мой. В казармата родна,готов си за бой, остриган,с кубинки,зъл боен вид и пушка на рамо - млад български лъв. Край тебе кретени от кол и от въже, и всеки те мами,и всеки те лъже. Военни с пагони-звезди,старшини- и всичките пълни със въздух глави. Чинове,постове високо заели, само да лапат и пълнят портфейли. А нейде далече - там,в родния град, твоята мила я шибат отзад. И ти си безсилен - дори с автомат!!! Да спреш кръговрата на тоз скапан свят... Малко носталгия по казармата Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 18, 2004 Author Share Posted September 18, 2004 Много силно! Особено "И ти си безсилен - дори с автомат!!!". Ето и една моментна импровизация, инспирирана от теб. В окопа лежиш, обилно кървиш, ушите бушуват, очите сънуват. Другари умират, светлина не съзират, врагът настъпва, всичко потъпква. Още миг ти остава, войната не прощава... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Oceansoul Posted September 22, 2004 Share Posted September 22, 2004 Хора, направо ме размазахте!!! От няколко часа се блещя в тая тема и още не мога да повярвам на очите си, че я има. Благодарности на всички автори, творбите ви ми повлияха много добре (макар че все още не съм прочел абсолютно всичко). В повечето преобладават мрачни настроения, но аз точно такива неща най-много харесвам. Винаги съм страдал от липса на самочувствие и сега ми се струва че нещастните ми писания ще прозвучат твърде глупаво, но с плахата надежда че не е така, започвам с едно стихотворение, писано преди около 5 години....мале, как бързо минава времето. Дано не излезе твърде обемно, щото сега съм прекалено заспал за да си играя с линкове. @ Agarvaen Опитах се да отворя няколко от твоите линкове, но успях само с един. Какво да направя за да прочета и останалите ти творби? ЗАЛЕЗ Чуй песента в нощта, виж сивите сенки на мъглите, защото скрито в нощната тъма, е семето, което ражда дните. Смело поеми по своя път в търсене на отговори вечни. Не позволявай нивга да те спрат и слушай туй, що иде от сърцето. Светлина и мрак, добро и зло, всичко туй гради света. Смисъл дай на думата "живот" и посегни към мъдростта. Няма свят на радостта за тогова, що не ще да разбере хармонията в себе си и във света и че без нея животът му ще спре. Че живот не може и да има без чувства и високи идеали. Затуй едни живеят и разбират, а други сякаш просто са заспали Отвори очи за красотата, виж я във всеки следващ ден, виж я във вечната песен на гората, която те оставя запленен. Потърси късче магия По дългия ти път да бъде светлина. Следвай я и ще откриеш своя смисъл на света. Виж потока огледален, погледни дълбоко в своята душа. Приеми фантазията за реалност, почувствай я във аромата на нощта Истината е дълбоко скрита, търенето и обрича те на самота. Нужно е да бъдеш силен, за да посрещнеш своята съдба Чух песента в нощта, взрях се във потока огледален и намерих своя смисъл на света в последния вълшебен залез. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 23, 2004 Share Posted September 23, 2004 Agarvaen Опитах се да отворя няколко от твоите линкове, но успях само с един. Какво да направя за да прочета и останалите ти творби? <{POST_SNAPBACK}> Прати ми ЛС,когато си онлайн,аз ще ти ги пратя Link to comment Share on other sites More sharing options...
Nutshell Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 Това го писах като отговор на писмото на един близък приятел. бтв, GeorgiK, стиховете, които прочетох на 1ва страница, са наистина добри! спомни си златния дъжд огромният небесен сивосин търбух натежава от мъртви богове бурите бръмчат като мухи незапочнали а вече свършили фойерверк, газирани неонови мехурчета светкавици без гръм колко бури са ти били обещавани в лъскава хартия очила за нощно виждане мухи мухи мразя мухи търбухът е изкормен се разтваря жълтици падат от зъбите на боговете от веригите с които се обесиха и калта в косите им е златна златна като олтара на който сме едно и празнота празнота сме в дробовете на отровен гроб нали така niemand? и ти ги виждаш на пазара с протегнати ръце нагоре нагоре както винаги когато боговете плюеха или се смееха (шутовете позлатени) божествените им зрелища и хляб протягаха ръце нагоре жълтиците са истина и пясъкът е истина ако го вдишаш и куршумът е истина но не блести така хубаво (а ти се подсмихваш виждам те дори косата ти понякога да скрива подсмихвам се и аз от празнотата си my niemand) бедните глупаци напразно напразно кой да им каже дланите им са пробити от ръждив пирон а ние играем на топчета със стъклените им очи. Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 Тая тема се бях зарекъл да я заеба и да не пиша нищо особено след като проекта пропадна поради незаинтересованост от страна на основните му деятели. Както и да е. Благодаря за комплимента, поласкан съм. Особено когато го казва човек който вероятно ми е поне малко сроден имайки предвид NIN и Alice in Chains(няма шанс да е някоя друга Nutshell а тази ми е от най-любимите песни). Хм...може пък и аз да пусна още нещо. Ей това е вече друго като има интерес... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.