Grimjaur Posted July 20, 2004 Share Posted July 20, 2004 an2 добро стихотворение-с отворен край.Хареса ми като идея А за разказа....за съжаление е действителна случка от оня ден... Но пък сте прави за емоциите-не може без тях.Няма значение дали са негативни или не.... хората просто не умеят да общуват Определено не съм на мнение,че не мога да общувам..... Депресия,депресия.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted July 20, 2004 Share Posted July 20, 2004 Еднообразие, проблеми в работата може би. Може би финансови. Може би гадни шефове. А пък може би гадно ежедневие. Всичко това доста добре успява да скапе уменията на всеки човек да общува нормално, колкото и да му се иска да го прави. А и понякога просто няма начин да не прехвърчат искри между двата пола. Но си мисля, че при Agarvaen, нещата вече са се задълбочили доста. Не знам да има нормален изход от ситуацията, и не се наемам да давам акъл за тези работи. Прекалено е сложно всичко. ЕДИТ: Сега забелязах, че модераторите не сме желани тука. Съжалявам, но няма да си трия поста. Няма да досаждаме. Enjoy Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 20, 2004 Share Posted July 20, 2004 ЕДИТ: Сега забелязах, че модераторите не сме желани тука. Съжалявам, но няма да си трия поста. Няма да досаждаме. Enjoy Айде сега и ти !!!Би ли погледнал един-два поста по-нагоре дето се обяснявах за неправилните(неясни)изказвания?Не съм забравил,че беше готов да модерираш форума(ако се създадеше такъв),за което съм ти много благодарен.Ама чак така да се хващате за думите... Но си мисля, че при Agarvaen, нещата вече са се задълбочили доста. Не знам да има нормален изход от ситуацията, и не се наемам да давам акъл за тези работи. Прекалено е сложно всичко. Изходът се нарича краткотрайна раздяла.Просто за ден-два не се виждаме и след това всичко пак е по мед и масло.Доста помага...Проблемът като цяло е,че сме непрекъснато заедно. Link to comment Share on other sites More sharing options...
bio Posted July 20, 2004 Share Posted July 20, 2004 ето нещо и от мен .. не е много дълго .. затова ще го постна направо тук. Пускам компилацията skins & pins и яко .. не знам какъв е стила ми .. просто размисъл .... Защо не можем да бъдем щастливи ??? Знаете ли онзи ден на работа имаше едно детенце с дядо си. Чакаха колегите да им оправят колата. Беше доста сладко момиченце .. е не съм педофил, спокойно. Та идва то и пита: "Готово ли е ?" и ние: "След мъничко" и детето отива и си сяда спокойно при дядо си и после пак .. идва и така идва поне 10 пъти в рамките на 2 часа .. и винаги си тръгваше весело, че "след малко" колата ще е готова и те с дядо си ще си тръгнат. Знаете ли какво си мисля, че това дете едва ли си имаше представа къде ще ходят след това, но беше адски щастливо !!! Задаваме ли си въпроса .. какво ни липсва, за да бъдем отново деца .. ???, за да не бъдем намусени възрастни по цял ден ... за да продължаваме вечно напред дори, когато не знаем посоката .. вярна или грешна. Май ни е объркана представата за времето ... това дете нямаше никаква представа за времето и му беше супер весело. Е вие как мислите ???? P.S. от както си счупих GSM съм адски щастлив !!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted July 20, 2004 Share Posted July 20, 2004 Инат,любов и още нещо... Още от малък съм си инат.Помня как баба ми ме гонеше из улиците,за да се прибера да обядвам и макар да бях гладен не се прибирах.Помня как вечно някой ми казваше нещо,но аз винаги си държах на своето.И този инат направи от мен човек,който мисли,който иска да бъде личност,а не поредната физиономия на улицата.И успявах в повечето от нещата,които правех,а в тези,които не успявах-не знам,може би ми липсваше късмет или просто не се стараех.Но понякога се прецаквах сам с този инат,доста се прецаквах.Един ден се влюбих в човека,в който още съм влюбен.Но инатът си остана с мен.Тишина,истинска тишина.Чувах само шумоленето на листата и звукът от изгарящата ми цигара.Щях да забравя и най-важното-тракащите ми зъби.Беше студено,-3 градуса,а аз седях по едни дънки пред бунгалото,насред гората.И треперех,пушех и траках със зъби.Правех го от инат.Заради едно скапано родопско одеало.Одеалото,което спред нея само съм придърпвал към себе си.Хвърлих одеалото и казах,че мога и без него,пак се проявих като кораво копеле.Че чак излязох на студа.И докато се тресях пред бунгалото и гледах огънчето на цигарата,потънал в мислите си защо правя тези щуротии,тя се показа на вратата,усмихна се и каза:"Стига глупости,ела вътре".И влязох и се завих със Бъщото проклето родопско одеало.Промених се,скапаният студ и онази усмивка ме промениха.Изчезна част от онази твърдоглавост,която беше неотменно с мен дълги години. Това защо го пиша-не знам,не питайте.Спонтанно ми дойде на ум. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted July 21, 2004 Share Posted July 21, 2004 В повечето случаи нещо дребничко, един малък жест, една малка усмивка, една малка подадена ръка променят човека Link to comment Share on other sites More sharing options...
CloudWalker Posted July 21, 2004 Share Posted July 21, 2004 Ето 2 (аматьорски) стихчета и от мен. Затварям си очите, за да рисувам без лист и ръце, но в тъмнината потъва всичко дори и твоето лице... А аз го търся между картините безброй, боже колко е продължавал този порой? Стаята .... огромна спомени по стените от забрава оковани стоят, а двата прозореца все още затворени мълчат. Но все пак аз виждам в тази тишина, картините говорят - те казват ... ела,ела... Първата е страна, нарисувано дете, рисува в мъглата твоето лице. Втората е мъртва в нея черното цари,ммм чак сега си спомням,че огън я опожари. Третата ... третата е празна ... откога ли пък е тя? Тук споменът за теб ще нарисува мечта... ------------------------------------------------------------------------------------------ Тъмни облаци в небето се преплитат и закриват велите звезди, кой огасва с тях полека и се дави в мечти? Това е малкото дете,играе то до черната стена и не вижда,че до него е смътта. Черна,грозна те беше с нокти от сълзи драскащи очите ... осещаш ли и ти? Стената се накланя към звезното момче,но то не я поглежда играе си с ръце. Гали нежно твойте очи, търси ги, не спира нашите мечти... И в този миг вълшебен от черната стена внезапно ме издърпва твоята ръка. ...къде ме водиш питам те аз,моля те спри ... в новият ти свят има ли звезди ? А ти пак мълчиш,докосваш ми сърцето,а знаеш там боли.. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 21, 2004 Share Posted July 21, 2004 Ето 2 (аматьорски) стихчета и от мен. Нека не ти пука,че са аматьорски.Но и към теб имам същата забележка,която имах към една девойка в началото на темата-опитай да не пишеш с толкова много рими.Не е рап Пък и поезията не значи само рими,рими,рими. Опитай.И дано тая моя критика да не те вкисне. Link to comment Share on other sites More sharing options...
CloudWalker Posted July 21, 2004 Share Posted July 21, 2004 Знам,че са глупави (стихчетата) ... то и без това вече нямам муза за писане. Видях темата и реших да споделя това, което ме вълнуваше преди ... 7 години. Определено не ми беше до рап тогава Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 21, 2004 Share Posted July 21, 2004 Е поне си излял мъката.Ако е останала такава след 7 г. де... А как върви с форума,Георги? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 22, 2004 Share Posted July 22, 2004 Умря ли темата или какво? Link to comment Share on other sites More sharing options...
HEKTIK Posted July 22, 2004 Share Posted July 22, 2004 Не,ама май е на път Аз не мога да помогна,защото не ме бива по тази част... Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted July 22, 2004 Author Share Posted July 22, 2004 Не е умряла, приятелю Agarvaen. Даже има много материал за писане, ама в момента се разгарят едни страсти...хич не ми е до писане Форума все още се финализира. Имайте търпение, хубавите неща стават бавно Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted July 22, 2004 Share Posted July 22, 2004 Аз лично не съм в настроение. Не мога нито да чета нито да пиша. По-скоро имам нужда да се видя с някой...някои от вас и да си кажем 3 приказки. Такъв е момента. Не пресилвайте нещата. Всичко ще уредим скоро. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 22, 2004 Share Posted July 22, 2004 Хмззз.Оки.Съгласен съм и с двамата .В момента съм натрупал материал,ама няма време да го прехвърлям от хартия в нета .Пък и едни семейни истории.. Радвам се,че форума върви. Link to comment Share on other sites More sharing options...
an2 Posted July 22, 2004 Share Posted July 22, 2004 Далече Ти ми повярва,че съм истина. И всеки здрач,преди да се разгърне във вечер лунно-звездено разлистена, и в топъл сън преди да ме прегърнеш, пред чувствата си тайно коленичиш край тихия в очакване прозорец и ми повтаряш колко ме обичаш, с надеждата,че някой ден ще дойда. И аз мечтая да ти отговоря, че вярвам ти,че също те обичам. Притихнала край някакъв прозорец, пред чувствата си тайно коленича, преди във топъл сън да те прегърна. И вечер лунно-звездено разлистена преди от синкав здрач да се разгърне, единствено се моля да си истина. P.S Може ли да се пишат есета на всякаква тема Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted July 22, 2004 Share Posted July 22, 2004 Ами да,стига да ти се пише Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted July 22, 2004 Author Share Posted July 22, 2004 От три дни не съм спал. Само се въртя и гледам тавана. Сякаш там са написани отговорите на всички въпроси, които се въртят в главата ми. От три дни съм като призрак. Не ми се яде. Не ми се прави нищо. Захващам нещо и след минута го захвърлям. Пускам си музика, но не я чувам. Нашите ми говорят нещо, аз само кимам и измърморвам "Добре, ей сега.". От три дни съм болен. Болен от любов. От три дни единственото нещо, за което мисля, е Тя. Накъдето и да погледна, Тя е там и ми се усмихва срамежливо. Толкова е прекрасна! Толкова невинна и мила! В миг срамежливата усмивка се сменя с игрива и закачлива. Прави няколко крачки назад. Вика ме при себе си. Погледът й ме хипнотизира. Не мога да откъсна очи от нея! Без да се колебая тръгвам. Но...какво става? Колкото повече се приближавам, толкова повече Тя се отдалечава от мен...Нееееее! Затичвам се...Тя все повече се отдалечава...Вече не я виждам... Сълзи напират да излязат. Опитвам се да ги задържа в себе си, но се пречупвам. Сядам на земята и плача. Обичам я! Толкова много я обичам! Усещам как ме гали по лицето. Прегръща ме и се гушва до мен. Плаче с мен. И тя ме обича. Отварям очи, избърсвам сълзите си. Очите й ме стоплят. Усмихва ми се нежно. "Ей!" - докосва ме закачливо по носа. Целува ме. "Обичам те!" "И аз те обичам!" След което става и отново изчезва... Link to comment Share on other sites More sharing options...
cheese Posted July 23, 2004 Share Posted July 23, 2004 Айде да се разпиша и аз! Това го сътворих преди петнадесетина години, когато карах на поезия.В момента съм на проза, а тука няма място за такива обемисти неща "А дон Кихот прегърнал здраво чашата ..." (от текста на песента) Когато скитах в нощ, безока и безлика, намерих стара кръчма в порутен сив квартал там евтиното вино като от извор блика усмивката му розова там всеки е избрал. Аз в тая кръмчма влязох, оклюмал и самотен, в пиянския й глъч, слад лапмите й прашни, огледах се и се втрещих - бях зърнал дон Кихот пиян, немит , одърпан, прегърнал здраво чаша. Аз кана вино взех, до него в мрака седнах, -Здравей ! - му казах, каза ми и той, а след това към виното посегнахме и заговорихме си бавно и спокойно. -Защо си тук - попитах дон Кихот, къде изчезна копието рицарско дотолкоз ли е свършил човешкият възход, че вече няма нужда от твоята десница. Той ме погледна тожно, с очи в пиянство светнали, замисли си, и чашата си вдигна, и отпи, косите си сплъстени от челото отметна, изправи гръб и каза - Аз няма да се крия. Аз бях до лудост честен, да бъда уж за пример, и доблест проповядвах след стадо от овце, а те, ехидно блеейки на подбив все ме взимаха и каляха ми бронята с копитата-ръце. Любов ... Не й избягах, препатих и от нея а меча си за нея да вдигна бях готов... Една кокетка селска превърнах в Дулсинея и присмех си спечелив, предлагайки любов... Тълпата ми се смее - бил съм воювал с мелници... Просташки и на воля с мен чешат си езиците и хилят ми се злобно порядъчни безделници... Та с тях ли да се бия, щов няма вече рицари. Сега седя и пия, то друго не остана и в хорските дела отдавна не се бъркам. Достатъчно ме биха, достатъчни са раните. Остават само вино, забрава и побъркване Той вдигна разко чашата и виното преглътна. заслуша се как някъде пияници крещат. -Младежо, слушай, каза ми тълпата тиня мътна е и който й съчувства, тук свършва своя път! Не го разпитвах повече, а към кръчмаря викнах, и той донесе вино, голяма пълна кана, а ние с дон Кихот до дъно пресушихме я, неволите забравихме и по-добре ни стана. Туйто ... Съболезнования молим да не се изказват Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 23, 2004 Share Posted July 23, 2004 -Младежо, слушай, каза ми тълпата тиня мътна еи който й съчувства, тук свършва своя път! Едно време,като ме беше налегнало отчаянието,бях въздигнал тази идея в свое врую.Е,сега съм друг. an2 няма проблеми за есетата.Ама ги прави на .doc или .txt файлове и ги мятай някъде на сървъра(то си е казано къде де),да не се задръства темата. Zerghathul братче.....ясно ми е,напълно ми е ясно как се чувастваш.Най-прекрасната и най-лоша болест.Да си болен от любов.Има само едно лекарство,и предполагам,знаеш кое е то. Сега подготвям нещо като малък сборник кратки разкази.Надявам се да ви харесат. Link to comment Share on other sites More sharing options...
bio Posted July 24, 2004 Share Posted July 24, 2004 така искам да ме извините .. понеже съм бездарен писач ... и музикален инвалид .. аз съм тотален консуматор и нали няма да е грубо да се присъединя към вашето така наречено общество :> Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted July 24, 2004 Author Share Posted July 24, 2004 Oib, поставено е само едно изискване - да се постват лични творби. Това е важното. Да не мислиш, че аз съм надарен? Глупости! Просто пиша това, което ми е на душата и сърцето. Така че, don't be shy! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 24, 2004 Share Posted July 24, 2004 био,нищо че си консуматор-нали некой трябва да консумира написаното от насЩото ако си го консумираме сами,ще затлъстеем умствено и ще станем ебати надутите самодоволни гадчета Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted July 24, 2004 Share Posted July 24, 2004 Здрасти младежи.Имам много идей в момента,но някак си не ми е до писане.Малко съм тъжен.като ми дойде настроението ще седна да драсна няколко реда.Между другото видях форума,който Гошо е направил.На мен ми харесва.А по-нататък сигурно ще се развие още,само желание да имаме Link to comment Share on other sites More sharing options...
EndOfAllHope^ Posted July 24, 2004 Share Posted July 24, 2004 Такам, помолиха ме да прегледам тази част от форума на warez. Сега съм тук и гледам и честно казано съм достатъчно разочарован... 1 - Там мернах нещо адски дълго и то на английски... Ама я се стегнете малко... ние ще забравим майчиния си език... Така пишейки на друг език няма да постигнем нищо... Доста добре се беше исказал един юзер след тези няколко дълги писания на английски... тъйче не намирам смисъл и аз да говоря допълнително... 2 - Та тук повечето неща са коментари или поне на мен така ми се стори... Дам прави са хората създадениса няколко сайта за всякакви стилове... Аз специално съм фен на Буквите... Но стига съм филосовствал, няма смисъл... Следващия път ще се постарая да напиша и аз нещо и ще се постарая да е на Български.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.