Midex Posted January 19, 2012 Share Posted January 19, 2012 Пламене, за да се случи това нещо, тоест да остана за повече от една екскурзия в Северна Корея, самата държава трябва да се поотвори малко. Няма нужда цяла държава да се отваря само заради тебе - аз ще ти уредя въпроса...ще те изпея, че си шпионин и толкова време ще прекараш там, че чак може да ти хареса. (Да ме прощава Triti, че пиша офтопици в темата й. ) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Triti Posted March 14, 2012 Author Share Posted March 14, 2012 Сега ще съм телеграфна: Иде ли? http://www.youtube.com/watch?v=J-4mdoqR2H8 http://www.youtube.com/watch?v=bQ7RaOMHb5I http://www.youtube.com/watch?v=cgAC5xmwalc Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted March 14, 2012 Share Posted March 14, 2012 Да. Иде. Както великият философ mordeath някога е казал - всички ще умрем, и след поемане на дъх с цел повече драматизъм добавил "някога". http://www.youtube.com/watch?v=yjU_CJWzAd4 Link to comment Share on other sites More sharing options...
mordeath Posted March 14, 2012 Share Posted March 14, 2012 Не остана Antares. http://www.youtube.com/watch?v=UVsaw1MtuF4 Link to comment Share on other sites More sharing options...
vinyl_master Posted March 16, 2012 Share Posted March 16, 2012 Една панорамка от съеднинението на Юпитер/Венера от 15ти Link to comment Share on other sites More sharing options...
Triti Posted March 16, 2012 Author Share Posted March 16, 2012 Еххх... за миг блоковете пред прозореца ти ми заприличаха на дюни, а светлините вляво на светнал златен пясък... Чудесна снимка, vinyl_master! Завиждам ти за гледката от прозореца, при мен се вижда много малко късче небе, а и през него непрекъснато прелитат самолети... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Triti Posted March 16, 2012 Author Share Posted March 16, 2012 Днес като че чувам далечните стъпки на музата ми скитосница, която на ум наричам "мутка" и се надявам никога да не ме чуе, че като си знам късмета ще ми излезе през носа едно толкова невинно, но и с основание, нарицателно. Преди две зими бях намерила желание да обследвам всичко свързано с моята муза и най-вече къде ходи, когато я няма. Какво изобщо са музите? Живи същества ли са? Могат ли да усетят и те нещо? Мога ли изобщо да издигна протестна нота срещу поведението й? И понеже не можах да измисля нищо по-добро, освен стандартното описание на древните предци, реших поне да видя как изглеждат музите. Исках да им видя физиономиите или поне на онези от тях, които са признати като официални професионалистки. Те изобщо жени ли са? Кръстили са ги с женски имена, може би поради двойнствената им природа и капризното поведение, но освен това са направили и нещо повече - нарисували са ги! Тогава, когато не е бил този труд равнозначен на едно натискане на даден бутон; какви ли музи са ги сполетявали, за да ги изваят и на мозайка? Това последното се оказа, според проучванията ми, че е едно от най-старите запазени "платна" за увековечаване ликовете на обичайните заподозрени. 9-е музи, накуп! Това ми се видя примамлива перспектива и отидох да ги видя с очите си. Не че очаквах нещо да се случи, но определено се надявах да зърна моята. Е, не сред тях, ами някъде из възможните останали мозайки, посветени на далеч не толкова известни музи. Обаче въпросната главна мозайка, чиято снимка можете да видите по-долу, е същинска находка. Като цяло впечатленията ми от мозайките до преди да зърна музея в Ел Джем, бяха бледи. Не си представях, че може една мозайка да бъде направена с толкова финес, с толкова усет за пространство, с толкова дълбочина, с такъв размах... (Ред: Имам предвид другите мозайки, изобразяващи ловни, трагични, комични и войнствени сцени.) Историята на конкретната мозайка е интересна. Изработена е през 2-и век и е красяла нечий палат, а по-късно при римските походи, е била свалена и докарана в Картаген, за да бъде продадена. Деветте главни музи са били продадени като шайка нехранимайковци! Е, видях мозайката, която несъмнено е прекрасна, но пък не си подобрих мнението за музите. Не мога да отрека, че го обогатих, обаче. Някои музи са музове или поне са имали мустаци. Стоях пред мозайката няколко часа, опитвайки се да видя отвъд нея... и аз не знам какво, но да е нещо, което би ми обяснило каквото и да е. Деветте музи гледаха над главата ми студено и безразлично, нехаещи за същината, която ме е завела до тях, удобно разположили се в собствените си овали, с високомерни усмивки под мустак. Ето ги и музите: (Височината на мозайката е 15 m., не можах да я снимам по-добре, а за по-голям размер, кликнете тук: Цък.) А ето и имената им по реда отгоре, надясно: Талия (на комедията), Евтерпа (на лирическата поезия), Полихимния (на химните и пантомимата), Мелпомена (на трагедията), Ерато (на любовната поезия), Терпсихора (на танците), Калиопа (на епическата поезия), Урания (на астрономията), Клио (на историята). Не знам аз ли не виждам добре или ми се привиждат почти всичките да са мъже? Само Терпсихора ми изглежда като жена и може би малко Клио, ако приемем, че е от "по-страстните" жени... Сред този музей на мозайките, се оказа, че се намират огромно количество други мозайки, запечатали лицата и действията на по-малко известни музи и музове. Но моята не я намерих, не можах да я позная, а и тя - каквато си е нехайна, не се обади отникъде. И за да не съм съвсем с празни мечти, избрах една малка мозайка, която нарекох "Моята Мутка" и врекох в нея същината на това понятие изобщо. И ето сега, довършвайки тези редове, почти мога да я чуя как шляпа важно по теракотата към мен и очаквам всеки момент да се произнесе укорително: Ти докога смяташ да ми говориш в женски род, ма?! Link to comment Share on other sites More sharing options...
vinyl_master Posted March 16, 2012 Share Posted March 16, 2012 Ехх, би било добре ако беше точно така както го описа, но жевея в бетонна джунгла, няма как Снимката я направих на покрива на блока въпреки, че разполагам с две тераси (6ти етаж) и само към юг нямам поглед - покрива открива по-голяма картина Link to comment Share on other sites More sharing options...
Triti Posted March 16, 2012 Author Share Posted March 16, 2012 Вече почти всички живеем в бетонни джунгли, vinyl_master. С все по-малко късче небе... често и нарисувано... Но не пречи да си представим други гледки, лесно е. Само примижаваш и ето - пясъци се стелят пред теб, при това от злато! Големи боабаби, а в далечината Медната река, огряна от залеза! Големи скални блокове, лежащи в краката ти, с тук-там златни жилки по тях... Само леко притвори очи и виж колко много гледки се виждат? А шума на захождащите самолети, уверявам те, едва след 4 чаши вино мога да си представя, че са летни гръмотевици, с дъх на озон... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.