Светлия

Ако е още наличен искам да го купя. На лични ще ти пиша телефона ми.

Привет, дали има някаква опция да се скриват обяви от определени потребители? Че в момента до 5-та страница са обявите на 3-ма души, пълни с какво ли не, кое от кое по-непотребно. Така се отблъскват и малкото останали тук потребители.

Благодарение на препоръки оттук си свалих House of cards... двата сезона ги изгледах на един дъх. Уникално сериалче, третия след Lost и Rome, който изглеждам цял. Значи за мен определено попада в топ 3. линк: http://www.imdb.com/title/tt1856010/?ref_=nv_sr_1 И да не забравя... Kevin Spacey - best of the best !!!

По повод на The Wolf of Wall Street, филм, който на мен ми хареса изключително, и филм, който обаче не се хареса на нито една жена около мен, ще постна мнението на един изключително уважаван от мен човек - Иво Илиев. "Вълк" в продажбите ! „Вълкът от Уол Стрийт“ е базиран на данни за живота на Джордан Белфорт, но всъщност много малка част от филма наистина съвпада с живота на финансовия брокер. Множеството секс-сцени и хипербoлизираните събития помогнаха на Скорсезе да превърне една почти измислена история да стане „вирусно“ споделяна и коментирана онлайн за много кратко време. За мен Скорсезе е не по-малък „вълк“ в продажбите от Белфорт. Но ако за момент изключим разголените сцени, нечовешките дози дрога, дори финансовите измами, има още нещо, което е доста интересно – разказ за съкровената мечта за бързо забогатяване. Това от „никой“ да станеш „някой“. Във филма за Джордан Белфорт, т.нар. „вълк“ от Wall Street, се ползва един пример за продажби: „продай ми тази химикалка“. Макар този пример да не от семинарите на Белфорт (доколкото знам дори не е негов), той ползва същата логика при продажбите, която Джордан нарича „продавай по техния начин“. Хората ходят на семинари на Белфорт и други успешни бизнесмени именно за това – за да се научат как да продават. Всъщност Белфорт е натрупал своето богатство НЕ като е знаел как да продава, а защото е знаел как да мотивира хората да продават вместо него и как да променя нагласите на пазара в своя полза. Един от съветите му е да не мислим само за себе си, а за нас, заедно с всичко и всички около нас – да опитаме да променяме средата, в която сме. Точно това ми хареса във филма на Скорсезе – показва как вълкът създава и насъсква своята глутница, а не как ходи на лов за жертвата. Показва, че за истинския „вълк“ не са толкова важни парите или успешните продажби. Във филма има един момент, в който главния герой има достатъчно пари, за да подсигури дори внуците си, и все още може да се измъкне от ситуацията, в която е затънал. Но той не го прави. Остава в играта и то не заради парите, а заради работата и хората. Защото това е нещото, което прави най-добре. Нещото, което осмисля живота му и всеки ден го зарежда с енергия. Когато Белфорт, или друг цар на продажбите, ни учи как да продаваме – той ще ни направи успешни продавачи, защото това е нещото, което прави най-добре, но не и успешни мениджъри като него. Всъщност, може би името на филма е „Вълкът от Уол Стрийт“, а не примерно „Историята на Джордан Белфорт“, защото основния акцент е върху „кръвожадния хищник“, който създаваме в стремежа за плячкосване. Вълкът, който козината си мени, но нрава – не. „Алфата“ в глутницата, която има цел и знае как да набави средствата за постигането й. Героят на Скорсезе пита всеки „Искаш ли да станеш богат?“ – естествено, кой не го иска, въпросът е риторичен. С този въпрос той печели вниманието и на клиентите си, и на служителите си. „Прави това, което ти кажа и ще те направя богат“. Ако сте гледали семинарите на Белфорт, сигурно сте забелязали, че той определя една част от хората като „Имащите причина“. Те имат причина да ти откажат, защото намират различни пречки, които смятат, че са причината, за да ти откажат. И естествената им мотивация, да се докажат като прави, ги подтикват да откриват още и още причини да НЕ приемат предложение или възможност. Според Белфорт тези хора се самоопределят и така си поставят граници – сами се набутват в собствената си кутийка, през която гледат останалите. Другите са тези, които той нарича „преодоляващите“. Най-важното нещо е да преодолееш вътрешния си свят – дори самия Белфорт не е успял да го направи и това е била причината да стигне до затвора. И именно този момент е много добре показан във филма – „това не може да се случи, не мога да спра, не могат да ме хванат“. Когато си кажеш „не може“ – ти вече си провалил сам себе си. А това е може би най-големия провал. И съветът на Белфорт е много прост. Всеки от нас иска да върви по някакъв път, нали? Тогава, тръгвайки по този път имаме два избора – или да опитваме да видим какво има в края му, или да се вглеждаме във всички препятствия по него. Няма как да правим и двете неща, затова той предлага да гледаме крайната цел, не пътя до нея – да сме съсредоточени в точка Б, всичко останало само може да ни отклони. Всъщност този съвет е доста тривиален, нали? Той не е пресъздаден във филма на Скорсезе – там главният герой няма точка Б. Той просто търси пътищата до щастието, влизайки в собствения си сън от сбъднати мечти. Неговите служители го боготворят, защото му се възхищават и защото виждат в него решението на своите проблеми. Героят на Скорсезе казва нещо много интересно към края на филма, на една от брокерките си: „Ти не си човекът, с когото се запознах преди“. Зад костюмът Версаче, зад завесата от пари и луксозен живот всеки от тези хора е имал своите мотиви, своята точка Б. Героят на Скорсезе им е помогнат да гледат директно към точка Б, без да се интересуват какви препятствия има по пътя до нея. Също както вълкът дебне плячката и следи мястото, където трябва смъртоносно да я захапе, без да се интересува от пътя до нея. И тук е другия голям проблем – ако сбъднем мечтата си, ако стигнем до точка Б – как да продължим? Какво да правим – това е ужасно! Във филма „Вълкът от Уол Стрийт“ има ясен отговор – поглеждаме назад, там, откъдето сме тръгнали, където е това, което ни е мотивирало и пак ще ни мотивира. Защото независимо от парите и богатството ние сме същите. Вълкът не мени своя нрав. Хареса ми героят на Скорсезе. Колко е силен в това, което прави, колко е слаб във всичко друго, и колко добре го осъзнава. Белфорт е измамник, причинил много щети на много хора и определено не е пример за подражание, но все пак е пример, който Скорсезе пресъздаде отлично. линка към блога му: http://ivosiliev.com/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3-%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2/date:2014-01-18/%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5_2723.html

Ццц това са ми фаворитите от последните месеци, особено втория е в топ3 ever, само Джанго е по-добър, от по-новите филми. Виж 12 Yeаrs A Slave определено е нещо, което не ме грабна.

Хобит: Пущинакът на Смог без да е революция, просто е flawless ! Пиршество за сетивата ! http://www.imdb.com/title/tt1170358/

Филмът действително е спиращ дъха визуално, но за радост и във всяко друго отношение е изпипан и имаше от всичко по много. Единственото, което не ми хареса беше, че не се усетих, че това е втората част и ще има и трета и очаквах всичко да свърши още снощи. И щом филм 2 часа и половина, че и повече, мина неусетно, значи се е получил.

The Counsellor -> http://www.imdb.com/title/tt2193215/?ref_=nv_sr_1 Ридли Скот... актьорския състав е виден по-горе и е повече от изключителен... НО филмът никога не бих го гледал, ако знаех що за грозни работи ще покаже чичо Ридли. Убеден съм, че ще има хора, които ще го харесат много, но за мен е за тази тема с идеята да предупредя всички, като мен, които очакваха някакъв здрав и завързан политически якшън със силен актьорски състав. Нито има екшън, нито е здрав, нито има нещо политическо, нито има нещо интригуващо /изключвам горещите сцени/, филмът е силен, да, но е ДРАМА до мозъка на костите си, което веднага го вади от категорията филми, които ме интересуват.

По въпроса за Хобит, мога да кажа, че филмът направи онова, което е най-важно за мен, а именно пренесе ме в атмосферата на света на Толкин. Филмът си заслужава напълно 3-те часа. П.П. Само да уточня, че съм чел Билбо Бегинс или дотам и обратно, както съм чел и Властелина. И мога напълно да се съглася с Трити със сравнението между двете... този път прочетох целия й пост /естествено след като гледах филма/.

PSYCHOSIS имаш една голяма /виртуална/ шоколадова торта от мен. Не вярвам на очите си, че една от любимите ми игри, е remake -ната и то толкова добре. Поиграх я малко, уникална е. Геймплея е почти 1:1 с оригинала, но с напълно съвременна графика и интерфейс. 10/10

И аз получих точно това, което очаквах от филма. Даже го гледах втори път. Нямам за цел да влизам в спор, но виж първия Пришълец от 1979, който е пак на Ридли Скот, може да се каже, че стилът му е същия - пак няма екшън /макар да е повече от този/, и набляга много повече на диалози, послания, смиъсл и т.н. Идеалния вариант сега за мен е, следващата част да я направи Камерън, точно както са направили и преди /1986/, и да се развихри в негов стил, с много екшън и поразителна 3Д визия.

Taken http://www.imdb.com/title/tt0936501/ Скоро ще излезе и Таken 2.

Абсолютно съм на същото мнение. Men In Black, въпреки че е трето продължение е поне толкова хубав колкото първите две, ако не и повече. Що се отнася до Прометей, за него чух и четох почти само негативни оценки. Но като знам кой е режисьор /небезизвестния чичо Ридли Скот/, просто не ми се вярваше. В крайна сметка филма се оказа страхотен, стига само човек да не очаква само екшън, щото няма такъв въобще - филма се разказва за друго, a целия екшън е във втората му част /тази която е пак на Ридли Скот от 1979/.

Антарес, голем си ! Всички сме добре нарисувани, но някой са просто N1 откъм идейност /креативност на по-български/. Лошото е, че никой не познавам, но съм сигурен, че представата която даваш за някой /може би дори за повечето/ е на 100% съответстваща. Примерно моята, само дето кръпката ми е от другата страна, но таланта ти е неоспорим.

Тия дни се позанимавах с прекратяване на автоматично преподновен договор за телекомуникационни услуги между моя фирма и Глобул /от миналата година т.е. преди 29.12.2011 г./, естествено във връзка с: Чл. 229а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Срочен договор може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това. 2) Нищожни са всички уговорки, които противоречат на ал. 1. Подадох си предизвестие на 25.02.2012 г. с известни затруднения от тяхна страна , но днес ми излязоха с номера, че Чл. 229а от ЗЕС важел само за автоматично подновени договори след 29.12.2011 г., и щял съм да им дължа неустойки за всяка карта по 100 лева /живо безумие по съвсем друга логика/, но въпреки всичко да съм изчакал 1-2 дни да видя какво щял да реши някакъв техен отдел. Междувременно юриста, чийто услуги ползваме ми прати следния линк от сайта на КРС: http://www.crc.bg/news.php?news_id=422&lang=bg Та ще ги изчакам наистина и се надявам да са умни хора. --- Надявам се горното да е от полза, за хора с подобна на моята задача.