JDFU

Говоря за клиенти и техните изисквания, които когато иде реч за софтуер, 85% са чуждестранни компании (по статистика на БАССКОМ за 23г).

Жив съм и даже съм що годе read-only редовен във форума

Плюсовете, които получаваш от "смотан" университет са следните: - Някои клиенти имат задължително изискване за образование, особено идейки реч за старши хора (напр. повечето немски компании). Съответно, не е вярно че никъде не се цени (пък било то и малко) - Може (ама може и не, зависи колко е "смотан") да даде някаква структура на учебния материал, което да е полезно после при самостоятелното учене (което си е 80%+ минимум) - В процеса на наемане, ако св-то е супер зле (да се чете "празно"), наличието на университет може да е поне някаква причина да те викнат на интервю. Все пак, има десетки по-ефективни (откъм време и енергия) да се случи това.

Някой може ли да препоръча сериозна фирма за сервизиране, поддържа и настройка на система с термопомпа в София? Искам хем да подхождат заинтересовано към моята (сравнително малка) система, хем да си разбират от работата и да могат да направят, настроят и проследят нещата, както трябва, а не просто "както дойде".

Малко обратна връзка от опита ми с двойните профили в последния месец и половина, ако някой реши да ги ползва. Като цяло, зад няколкото клика технологично седи изцяло нов виртуален имидж, което всъщност си звучи като най-логичния подход. В резултат на това възникват няколко особености: - всички "преместени" приложения на практика са нова инсталация. За съжаление без миграция на данните след единия клик. Особени ядове брах с аутентикейшън приложенията и трябваше да занимавам админите да ми ги реактивират централно. - всички настройки на средата, започвайки от фона до каквото друго се сетите трябва да се настройва наново/отделно. В някои ситуации е плюс, но за мен не беше. - за нотификациите от едната в другата среда имаше картинка и като цяло работиха (горе-долу) добре. Споделените приложения (основни функционалности + по желание каквото си настроите) - например телефония - са криви. Пропуснатите повиквания например седят като нотификация и на двете места и трябва да ги отбележа и на двете, че да изчезнат. Имаше и интересен ефект, който не изучих напълно кога и как се случва, но като цяло, ако в едната среда телефона е на безшумен, а в другата на звук - получавах неопределно (за мен) поведение - понякога едното, друг път - другото. В резултат, превантивно ходих всеки път и на двете места да спирам/пускам. - данните са споделени според настройките - реално погледнато, не намерих начин да спирам имиджа и да постигна основната си цел, но е една идея по-просто да си наглася опциите за "тишина" на куп. - неприятен страничен ефект от разделението на профилите е, че се губи възможността да шерваш между "разделените" приложения. Най-често страдах, като исках да шерна някое меме от FB на колегите, например Като цяло, експеримента за мен приключи и се връщам към едно работно пространство. Вчера отделих време да мина през всичко и да настроя "тихи часове" и т.н. - занимавка е, но другата схема не пасва на юзър експириънса, който изобщо не е мислен. Иначе, подхода определено постига целта, с която го представят - все едно имаш два телефона - служебен и личен, само че в един апарат.

Здравейте, можете ли да споделите лични отзиви от функцията да се направи втора среда с акаунти и приложения в Андроид/MIUI. Това, което искм да постигна е просто - искам след извън работно време да изключа всичко свързано с работата и да не получавам известия. От друга страна, ми се иска в работно време да няма някакви кой знае какви разлики от начина, по който работи сега. Знам, че основната цел на функцията е по-скоро разделение на идентичностите, но си мислих, че би могло да помогне и в моя случай. Тъй като използвам доста голяма екосистема от приложения, ми се иска преди да седна да настройвам всичко да разбера как изобщо работи и дали ще ми свърши работа. Приемам и предложения за алтернативни начини на постигане на същото. Ръчното спиране на извстията приложение по приложение не работи, защото са много и все се намира нещо забравено да ми смущава почивката.

Ако говорим единствено за аналоговата схемотехника, отговора е "цялата схема" вкл. толерансите на всеки един компонент играят до най-тъпия резистор т.е "не, няма такъв компонент". Моите наблюдения са, че в класовете от среден нагоре, общо взето на сходна цена получаваш сходно качество. Това не е cutting edge технология и отдавна всичко е измислено и общо взето решенията са базирани на бизнес сценарий, а инженеринга следва заданието.

Като човек с инженерен бекграунд с 5 години опит в индустрията на най-високо ниво, и потребител на доста ниско ниво мога да потвърдя наблюденията ти за снобарството на аудиофилите. Огромна част от тях са ирационално претенциозни (т.е. нулево разбиране на физиката на нещата). Като всяка система и тук важи правилото за всяка система, че най-слабото място на системата определя общото и качество. Отношението между последните промили на качеството и цената, която трябва да платиш е брутално и като аматьор консуматор бих казал, че далеч не си струва. Всяка една модерна аудио система се състои от следните звена цифров източник (т.е. файла, който слушаш) -> евенетуално прекодиране (това го няма в хай-енда, всичко е lossless) -> евентуално, допълнителна обработка (най-често еквализация, но не само) -> преобразуване на цифровия сигнал в аналогов - > предусилватели -> пак обработка -> усилватели -> монитори/слушалки -> помещение -> ухо./слух + Ще се опитам да опиша факторите, от които зависи качеството на всяка стъпка: 1) цифров източник и прекодиране - тук зависиш от това до колко има загуба от компресия и от загуба на качество при процеса на цифровизирането. От това се интересуват по-скоро хората правещи музиката и, за да не задълбаваме, приемаме че слушаш на оригиналния семпъл и бит рейт. 2) обработка - това звено е коригиращо на всичко и в добрия случай не би трябвало да го има 3) преобразуване на цифровия сигнал в аналогов - това е много дебела тема, но ако трябва да я опростя, бих казал, че имаш два фактора - синхронизация и DAC чиповете. В ниския сегмент куца доста. 4) предусилватели и схемата от DAC-а до тях - тук всичко е въпрос на Signal/Noise пропорция. В съвременните хай-енд решения, тук на практика имаш линейно отношение (аудиофилите, естествено си измислят всякакви езотерики). 5) силови усилватели - тук също нещата са като горе, но просто несъвършенствата се "усилват". Тук се намесват и кабелите, но проблемите с тях са в пъти по-малки от колкото хората си мислят. Също така поради характера на схемотехниката и компонентите вътре, може да имаш повечко изкривяване. Хай-енда отново е ок, дори за тренирано ухо. 6) обработка - тук пак като горе, целта е по-скоро корекция и не би трябвало да я има в добрия случай. Разбира се, доста хора харесват добавените хармоници от, например лампова схемотехника, но това не е отговаря на "творческото решение" на създателя на музиката. 7) монитори/слушалки - динамика. Тук реално възникват най-големите разлики, тъй като дори до ден днешен, технологията е далеч от теоретично иделаната. Затова и повечето хора, дори на най-базово ниво инвестират първо тук. 8) помещение - тук, дори повече от предния случай има огромни разлики. Освен класическите акустични методи, съществуват доста напреднали софтуерни решения третиращи проблема в т. 2) 9) Слух - възрастта влияе сериозно на чуваемостта, има разлика и в акустиката на ушната мида, но не знам как човек би могъл да промени това. Тук бих добавил и другите ефекти спомагащи общото усещане (бас върху тялото), но за това бих казал, че и ниския сегмент е съвсем ок (тук бих приел, че някой с правилната теория има шанс да ме обори). Конкретно за твоя въпрос, в зависимост от сетъпа, зависи от от 3)-4) при ресивъра и 5) при усилвателя. Евентуално можеш да направиш решение където пращаш директно синхронизиран цифров сигнал към DAC с усилвател и тогава 3), 4) и 5) ще са там. Аз мога да кажа, че за мен, при абсолютно балъшки сетъп mp3 -> хай-енд DAC със слушалков усилвател -> 100лв слушалки има сериозна чуваема разлика. Като съвет бих казал, да се фокусираш в/у това, което е най-далече от средното ниво. Обикновено при домашни сетъпи това е 4, 7, 8. Като 7 и 8 стават супер скъпи в горния диапазон.

Моите 50ст по темата са, че хубав DAC дава осезаема разлика, спрямо вграденото аудио. Все пак няма смисъл от колосално изхъврляне, предвид че като всяка система - качеството се определя от най-слабия компонент, а в случая такива бол, започвайки от входния сигнал. Колкото до лампите и прочие глупости - напълно безсмислено в този контекст. Хората си ги взимат само щото са секси и хипстърски.

Иначе народната мъдрост е, че гумите се сменят на Гергьов ден и на Димитров ден. Аз съм се уверил, че е вярна, с условността "ако пътуваш из цяла България".

В единия случай ползваш ЦАП-а на усилвателя, в другия - на слушалката.

Аз поех втория сезон една седмица след началото. Даже наскоро намерих цялата "оперативна информация", координати на всяка планета на всички, и други подобни, ако ви е интересно ще пусна да си припомните нещата

Суперлукса е супер. Аз лично не бих взел моделите с b, защото са повече бас, което мен не ме кефи. В рейнджа до 300лв са най-добрия вариант (предвид, че 99% то хората не могат да направят разлика, а и слушат смотани сорсове).

Първата ми работа ще е да забраня на хората да карат по обществени пътища! Само машини. M+S е по-скоро идентификация на грайфера и тези гуми са основно за високо-проходими автомобили. Има я на доста "всесезонни" също (те нали уж са изключени от закона). Планината я има в няколко форми, което ме кара да смятам, че това не е сертификационен, а маркетинг символ.

С това не съм съгласен, щото това какво е написал китаеца нищо не значи. Да не говорим, че стара зимна гума не става за нищо, камо ли пък за зимата. А това с леда пък е тотален абсурд. ПП Мисля, че няма официална маркировка за "зима" или "сняг" (освен M+S, което е неприложимо за леки коли).