Смятам, че заглавието трябва да се едитне, за да стане по-конкретно. Така темата е много обща. Спокойно мога сега да започна да коментирам иранско кино например, без да съм офтопик (сигурно ще трябва сам със себе си да си водя дискусията обаче). Текста от точка 9та от правилата ме подкрепя.
Тук не ми става ясно кои точно "умират сами или заринати във фекалиите на булевардните страсти". И кои са "пумиари"? За хора ли става дума, или за филми, създадени от тях?
Иначе хепиенд-ът продава. Това е най-сигурното в цялата дискусия. Рядко в Холивууд рискуват да тръгнат срещу това правило. Още по-рядко такъв поет риск печели. Също толкова рядко рискуват да правят и истинско кино. Даже по-скоро са се отказали. Хубавите американски филми почти не идват от там.
При мен финалът не е определящ. Във филмите, създадени от истински творци (а не марионетки на бизнесмени продуценти) много често трудно може да се определи дали финалът е щастлив или трагичен. Често е въпрос на интерпретация, в която са замесени лични преживявания и емоции, които филмът е започнал да събужда още с началната сцена (понякога на пръв поглед далечна и ирелевантна).
Това е само един пример за това накъде може буквално да те захвърли някой истински създател на качествено кино.