Curunir

Не е на добре... Цяла вечер само ужаси, хем ужасни хем гадни... Първо сънувах, че съм в някаква война, намирам се сред едни гадни, кални, голи хълмове. Свечерява се или просто няма слънце, ужасно сиво и тъмно. И аз разнасям една винтовка и требя врази, защото знам, че от нашите няма така или иначе. Утрепах трима поред, после пред мен изскача някакво дете на около 8-9 години, което държи пистолет, поглежда ме за секунда и се прицелва в мен. То пропуска, аз виждам, че е сериозно, и аз стрелям, пропускам, въпреки че съм се прицелил добре. И двамата повтаряме процедурата няколко пъти. Накрая то спира да презареди, аз притичвам по-назад и се скривам зад поредната кална бабуна. После се предадох и то реши да не стреля повече по мен, отидох при него, показах му с каква пушка съм и че не съм немец, дадох му парче хляб, то ми даде малко чиста вода, аз му оставих една книжка да чете и се разделихме... После сънувах че съм Шерлок Холмс, ама така от първо лице. Движа се по някакви отрвратителни улици, кал, дъжд и гадост, тъмница, някакви убити фенери мъждукат на всеки 50-60 метра. По улиците се връткат някакви хора в сиви и черни наметала, почти не се виждат лица. Аз се прибрах за кратко до къщата си и после пак тръгнах навън да разследвам убийството на някакво момиче. Тука ми се хубят елементи, но ставаше дума за някакъв вид ритуално убийство, причинено от факта, че момичето без да иска научило прекалено много за групата хора, които са я убили. Ходих из разни гнусни места, имаше някакви улики и предмети покрити хем като с кръв, хем като с ръжда, някакви гадни уродливи хора, които разпитвах. Накрая почти си бях навързал нещата и се прибирах към къщата си по една особено гнусна, слабо осветена улица, в дъжда, нощем, пред мен ходеха двама младежи. Срещу нас се зададе една компактна групичка хора, овързани в черни наметала и със закачулени лица. Двете момчета пред мен бързо свиха в една отбивка и се опитаха да се отдалечат от хората, аз също изпитах силен страх само от близостта им и аз кривнах в уличката. След 20 метра обаче се върнах, защото някакси усещах, че закачулените са убили момичето и ако се върна и ги проследя ще разбера къде се събират и кои са. Оказа се обаче, че вече са изчезнали от поглед и не исках да се връщам, когато можеше да са навсякъде и да ме наблюдават. Догоних момчетата и чух как единия обяснява на другия, че знае как е умряло момичето и кои и как и защо са я убили, а другото момче като чу това нададе едни писъци като на душевно болен, започна с всички сили да крещи и да се вайка и да вика "Не искам да знам, не знам, защо ми го казваш, сега и аз съм мъртъв, те чуват и знаят всичко" и отминаха, а аз останах с неприятното чувство, че за съжаление и аз вече съм чул и знам... Бах мама му, следващия път преди лягане ще ударя 2 чаши вино за по-здрав сън... :ph34r:

Сънувах, че се прибирам след вечеря в няквква кръчмичка навън с приятели. На връщане някой взе да ме врънка да ходим по дискотеки, но аз отказах и тръгнах към нас. Малко преди да си стигна до блока обаче имах черна дупка и вместо да се прибера и да си легна, като си стигнах до блока беше вече сутрин. А аз нямах представа и спомен какво е станало през миналата нощ. Като си стигнах до входа видях на пейките отпред Психара и още двама познати от ПУ, които са се разплули, все още почти мъртвопияни. В това време от входа изригна още някакъв познат и на бегом пресече улицата за да припадне и да поръвне в елхите остреща. На мен взе да ми става ясно... Качих се горе и заварих апартамента си пълен с познати и непознати хора, които очевидно бяха вилняли цяла нощ из него... половината мебели в кухнята бяха счупени, имаше строшени стъкла посред зима, мебелите в хола бяха изподрани и прогорени, входната врата беше РАЗБИТА, всичко беше издраскано и изцапано... а всичко ми беше чисто ново... Попитах кой какво и някой от пияните си каза, че идеята да дойдат тука била на Психара и той дал акъл да се разбие вратата... На мен ми причерня просто... Защото в будния живот тоя апартамент го ремонтираме, стягаме и обзавеждаме от почти една година и всичките пари ми отидоха в него и... като видях какво е станало... се почувствах толкова безпомощен и толкова бесен, че труд и пари 1 година са затрити от някакви пияни задници за 1 вечер... Пердето ми падна, излизам вънка и виждам как Психара в полупияно състояние се тъпче с ягодки от една огромна паница... Па като го награбих през врата и като започнах да му тъпча ягоди в устата, докато се задави и задуши... Щях да го утрепя на сън, няма майтап, но накрая просто го зашлевих зад врата да изплюе и реших, че ще го съдя, щото и да го утрепя няма да си взема парите за ремонта... Ужасно беше, единствения резултат от съня беше, че се събудих уморен, изнервен и напрегнат, все едно не съм спал :|

На места да. Понякога просто търчиш с отряда и залягаш и гърмиш, но предполагам, че ако съвсем не разбира какво пише тук там из задачите му, преживяването може да се осакати малко.

В интенес на истината, по торентите битуват едни неофициални експанжъни с мисии за Call of Duty 1 и 2, които са на руски според описанието на торентите, но подозирам, че качеството на нивата е много ниско, та не бих ги препоръчал. Иначе за тоя процесор, по-добро като качество от първите две Call of Duty-та няма да намериш. Medal of Honor евентуално...

Пусни му Wolfenstein 3D, там ем не му трябва да е разбира английски, ем трепеш немци, а фамилията ти е Blazkowicz и можеш да си представяш, че си славянин...

Това... излизащо точно от твоята уста... Предавам се, ще акам!

Напредък за всички нас, които живуркаме на тоя форум в сянката ти, о, вожде на мисълта!

Фразата е "need I say more?" Поне констатирахме, че има нещо, в което не си съвършен, и това е напредък.

Braid е пъзел с елементи на подскачане, не adventure.

Купих си и стол за бюрото от Метро. Да е жива и здрава бившата шефка, че ми взе същия ужасно удобен стол за офиса, та от там разбрах на какво искам да седя!

Проблема е, че не ти трябва нито Ш, нито Щ, а С...

На морето прочетох един изостанал ми Пратчет, който не бях чел, а после в Кюстендил си купих това, което търся от години :love

Гадо, ти в климатичния бизнес ли си бе? Бащата е баш-майстора в една фирма за втора ръка япончета, та питам, да не си му колега?

ентеролог Знаеш, че та обичам и поправям за спорта. Какво ти е на корема? И аз съм за тулум-доктор, ама не ходя...