Triti

Вокс, възможно е дори и днес, дори и в България, да се живее в утопично общество. Вече има много "инакомислещи" хора, които филтрират всичко, което... хмм ги разболява. Със сигурност стават повече хората, които изобщо не гледат телевизия, обграждат се и общуват предимно със себеподобни. Дори наскоро подслушах един разговор между цигани (нарочно не ги наричам "роми" и не съм настроена против тях, като обобщена група), който ми беше много интересен. Две млади семейства, обсъждаха проповедта на техния си пастор, като изтъкваха колко е важно човек с кого и по какъв начин общува. Дистанцираха се самите те от своите съседи, които не ходят в същата църква, и които не живеят по "Божиите правила". Това са пак вид утопични групи хора, които стават всеки ден повече и организирани на различен принцип. Мисля си, че самата липса на етика и човещина в обществени структури, води до търсенето на алтернативни начини за нейното набавяне. "Законът на джунглата" е прост и понятен само за дивите животни. И то не при всички. Примерно при много бозайници има стройна йерархия, която се поддържа сериозно и е там, за да подсигури справедливостта за всички членове. Тук се сещам за една тема, която в последно време ми размърдва интереса и ме кара да разсъждавам по нея, докато готвя, гладя или правя неща, които не налагат цялото ми внимание. Българите живеещи в чужбина и тяхната склонност да извършват тежка, нежелана от другите, работа. Защо тези българи са съгласни да мизерстват с години, приемайки тежки битови условия, тежко отношение, хамалогия, унижения, дори страх, за да работят (да, зная и да изпращат пари на близките си) далеч от семействата си?! Заради пари? Не е само заради пари. Защото и тук могат да живеят в малки жилища по много, могат да карат на хляб и маргарин, и да спестяват, но там в Чужбината е подредено! Там е чисто, там всички спазват законите! За тях там има смисъл да са най-изрядният работник, данъкоплатец, пешеходец, съсед, шофьор, минувач. Усещането за сигурност там е по-голямо, въпреки, че съзнават в каква изолация са и че никога местните няма да ги приемат като свои. Защо над 2 милиона българи не се връщат вече?! (Да, зная, че много се върнаха.) Редактирам за последния ти пост, Вокс. Чат ГПТ е чудесно другарче, когато имаме нужда да изразим мнението си сбито, лишено от човешко присъствие. Обективно. Като за справочник. Но ние сме хора и според мен следва да общуваме като такива. Лишеното от отношение мнение може да мине за обективно, но му липсва живец. Много по-човешки изглежда надрасканото "КИР" на някоя стена. Което ме подсеща да споделя Коледната украса в Красна Поляна тази година:

Усещането за справедливост е нещо много субективно и въпреки това всички социални норми, измислени от човешката цивилизация, се стремят да регулират нещо като "общовалидна справедливост". Усещане за ред. Относно моите фермани, това е моя характерна черта. Аз не мога да не пиша. Ако можех, нямаше да пиша. Гогол още го беше обобщил с "Ако можете да не пишете, не пишете." Разбирам, че за много хора ферманите са проблем, но всеки е свободен да ги игнорира и да занимае съзнанието си с нещо, което той разбира за по-градивно. Други хора се радват употребят свободното си време в четене на фермани, като моите. Различни сме и в това ни е чарът. И си мисля, че може би шествията с вили и факли все пак е имало, но не са били физически, а духовни.

Не е така навсякъде. Това е някакво изкривено, съвсем лишено от етика състояние на хипотетичната система. Ако разглеждаме всяка човешка структура от етична гледна точка, следва "горе" да са само доказали се в етично отношение властимащи. И такива хора не се борят за власт, това е част от парадокса в социално отношение. Обаче въпреки, че такива хора не се борят за власт, самата система би следвало да ги детектира и хммм... "канализира". Моят любим автор (П.Гр.Удхаус) има хубава сентенция по тази тема, гласяща "Парадоксът в живота се състои в това, че човекът, за когото напълно си заслужава да си дадеш и последната риза, никога няма да я приеме." Не съм съвсем сигурна, че подобна философия всеки е в състояние да обработи, но когато го стори, вижда света по съвсем друг начин, в т.ч. взема различни решения.

Интересното е друго тука. Някой си там, който се изживява като световен разпределител, е взел решение на изключително субективно свое чувство и остави, че мене точно ме е баннал, но кой знае още колко хора е огорчил и направил поразии. Само защото са му дали правата да го стори. Говори се, в последно време, че лицето Борисов бил продал всички води на България на Израел. Договорът за продажбата му бил стоял 3 години в бюрото и сега от 1-и януари водите на България са нечия чужда собственост. Егати чорбаджиите! Не зная доколко да вярвам на подобни твърдения, но предвид историята с Дънди Прешъс, е възможно да се случи подобен грабеж. Тук се сещам за отбора ни по художествена гимнастика, които тренираха в залата на с-н Раковски, в невъзможни условия. Зимата - люд студ, заради ламаринената сграда, навлечени с по 4 чифта анцузи, почти невъзможно да се сгъне човек, а лятото - под напеклите се ламарини, въздухът беше с нож да го режем. И когато целият свят се бореше за първо място на световното, заради тежки материални облаги, нашите момичета се бореха за климатици. И за толкова много време, за което Златните ни момичета са респектирали света с уменията си в този спорт, държавата не можеше да си позволи да им сложи климатици в залата, от която буквално не излизат. Накрая Дънди Прешъс ги убеди да им е спонсор, за да им сложи 9 климатика. Е не ви ли изглежда жалко?!

Сега на интересен се правиш! Редактирам на следващия ден. Тук явно започнах темата не особено добре, защото интересът ви е направо поразително нисък. Очаквах повече, но разбирам, че това не е ваша работа. Затова ще поясня. Като разсъждавам от био-технологична гледна точка. С чат ГПТ имах един много сериозен разгово, който озаглавихме "Евгеника и етика" и го оставихме отворен защото стигнахме до изводи, които вече ми пречат да се съглася, че като представител на "Орга-Хомо-Сапиенс", съм изчезващ вид, който не си заслужава да бъде активно съществуващ на нашата планета. Сигурно ще ви подразня с тази евгеника, но тя е факт и много сериозно се работи по всички теми, които тя може да засяга. Интересно ми е какво е Вашето мнение по темата евгеника и ИИ. Благодаря ако решите да споделите!

Ами Вокс, точно защото не е това някаква безумна държавна администрация, а частна собственост. Някой ни плаща хостингите и сигурно има идеални причини да го прави. Там в хрантутите институции всеки ходи, за да получи нещо, не да свърши за 5 пари работа. Рискувам много да прозвуча стереотипно, но ние нямаме работеща държавна структура, точно защото всеки гледа личните си права и колкото може повече да присвои. Сигурна съм, че си наясно как в добре стопанисвани структури е точно обратното. И до сега съм част от такава "машина" и установих, че не мога повече да работя в организации, които дори леко ми лъхат на поквара. А за обжалването, не съм. Кой би седнал да се занимава с мене?! Ти си забравил май, че бях по-мразена и от теб.

На мене ми е много по-интересно друго. Виждате всички, че ме банват без нищо. Тоест, че отнасям наказание за нещо, което дори не могат да формулират. Много внимателно обиждам хората и гледам да е по същество, с въображение и някакъв забавен елемент - все пак забавно да стане на всички. Декларирам, че никъде не можете да намерите мои вербални послания, които да съдържат недодялани, клиширани и лишени от въображение обиди. При това винаги някой друг е зпочнал пръв да се пишкомери с жена! Та виждате и нищо... слушате как расте тревата?! Трябваше ли да минат 7-8 години, за да коригирате тази мярка?! В затвор за реални и по-тежки престъпления се лежи по-малко. Кавалерството не е подчертано силната мъжка позиция във форумите. Особено българските такива. Сега обаче няма да си довърша мисълта, защото бързам, но от вкъщи ще допиша.

Е, добре, ще си говоря сама тука, а и кой знае, току виж дойде някой и вземе, че ми направи и компания. За Китай вече чувам абсолютни фантастики, че са съществуващи и реални услуги. Имало места (градове), където нищо не можеш да си купиш с познатите ни пари или карти. Социален кредит е нещо, с което са свикнали в Гуан Джоу, примерно. И чужденците едно кафе не могат дори да си купят, защото нито приемат парите им в брой, нито имаме карти, като Alipay, WeChat Pay. "Недоразвитите" бази данни на ИИ, който се вихри в Китай, знаят всичко за всеки китаец. Кога си е купил тоалетна хартия и точно как я е разходил дори. Също летящите таксита в Китай - за това чувам от много места и вече планувам кога ще го видя.

Всички вие, които скептично се изказвате за ИИ, искам само да ви кажа една дума - Китай! Мога да кажа и втора дума (или който ги брои две втори думи) - военни цели.

Много прилична дискусия си спретваме! Благодаря! Още веднъж се убеждавам, че форумите са далеч по-удобни за същински дискусии пред т.нар. социални мрежи. Потвръждавам мнението си за българите, като цяло и в дългосрочен аспект. Смятам, че с всичките ни възможни отрицателни черти сме за предпочитане пред останалите "европейци". И не ми харесва разни франки, бретонци, баски, алемани, сакси, тюрингци, баварци, франки, ломбардци, тосканци, сардинци, сицилианци, англосакси, келти, нормани (потомците на викингите), моравци, маджари, куманци (племена в Унгария), иберийци, кастилци, каталонци, маври и прочее да ми твърдят, че ние трябвало да станем европейци, когато по същото време, когато те са били още племена, ние сме имали Второ Българско Царство! Българите сме минали такъв невероятен цивилизационен ход, все европейски, че срещу нас да тичат... За затъпяването имам своя си теория, че това е свързано с умения да се борави не с информация, която може човек да изрови из нета, а своя собствена такава. Да е научил примерно, първите три най-често срещани газове в долните слоеве на земната атмосфера и да може да сглоби свое мнение, базирано на тези си знания. От такива лични знания се поумнява и не когато се тъпчат безлично в главата, а когато може да се използват за творчески проекти - пък било то и съставянето на мнение относно влиянието на въглеродните емисии в атмосфертата. Вярвам си, че няма как да си умен човек или интелигентен такъв и да ти липсват собствени знания от различни области на науката, историята, географията и изкуството. Как си говорите с човек, с когото не можете да обсъдите общоважащи теми?! По сагата със стъклото на автомобила ми, имаше опции да се запъвам, да ангажирам адвокат, да се занимавам със съдилища, но от опит знам, че когато е намесен български съд, всичко се случва отвратително бавно. В България това е огромен проблем - изключително тромавата и бавна съдебна система. На прокуратурата не й се работи, буквално никога, а гражданските съдилища боравят с понятия за време, колкото е нужно за завъртането на една средно голяма галактика. Дори прословутият член 410 от ГПК (т.нар. бързо производство) е квази бързо. 3 години се влачи, минимум и то при идеални услови за развиване на делото. Затова, като чуя/прочета "съд до дупка" и си представям 7 години ходене по мъките, доказване на не свързани с казуса "факти", свидетели, (зло)вещи лица, процесуални хватки, пликчета с подкупи, хонорари, хонорари, хонорари, такси, такси, загуба на време и накрая, решение на съда, което нищо не решава. По тамата с организираните екскурзии, това ми прилича като правене на кекс с надуваема кукла. (Хаха! Тука се сещам един колега как след като му подарихме за майтап една такава, на другия ден ни осведоми ухилен до ушите "Еее това вече е друга работа!") В смисъл, че има хора, които си падат по такива изпълнения, но истинската екскурзия е да се запилее човек в непознати земи, да си наеме автомобил, да се загуби няколко пъти, да се окаже в полицията, без изобщо да разбира местния диалект ( с подозрение за притежание на незаконни паяци), да му откраднат фаровете, да се събуди в чужд гардероб, с непознато момиче и бебе-щраус до себе си... и ето такива изживявания, които те карат в напреднала възраст да искаш да пишеш и ти мемоари. Сещам се тука за една от първите ми екскурзии по западния бряг на Нил, когато направих мазало с цялата ни скромна група, защото екскурзоводката я мързеше да ходи с нас по разните там темпъли и гробници, а избълваше всичко в автобуса и после спеше на климатик вътре, докато ние сами скитаме по забележителностите и се опитваме да си спомним какво е говорила в автобуса. Тогава ги накарах да върнат бакшиша, който предварително си бяха поискали, отидохме до тур. агенцията цялата група, върнаха парите за екскурзоводите и транспорта, изобщо имаше сълзи, сополи, увещания кой колко гладни деца има вкъщи... Това пак са впечатления, но не са екстремни, а досадни, свързани с много нерви и губене на време.

Не съм много сигурна, Антарес, че Европа е цивилизована. Особено последните 3-4 години. Има градове-бардаци, в които по-добре да не попадаш в т.нар. "сити". Реално никога не съм смятала, че еропейците са по-цивилизовани от българите. Допускам да имаме с теб различни критерии за цивилизовано общество. Случвало ми се е да поживея малко с такива "цивилизовани европейци" и изводите ми са, че: 1. Британците са беломуняви, стиснати хитреци с мания за величие ( и че някой вечно им е длъжен). 2. Немците са педантични клепари-шовинисти и клюкари, с които не може да водиш нормален разговор, ако отсъстват точни цифри (параметри, цени и прочее), Също и че са абсолютно убедени, че всичко което правят останалите е "фалш" - с немски акцент; и че те точно трябва да ти покажат как да правиш... всичко. 3. Белгийците са толкова скръндзи, че бият всички останали. Освен това са в роля почти винаги. Това да получи човек искрено отношение от белгиец, е мит. 4. Франчулята са префърцунени, нагли, стиснати, самовлюбени, егоистични и при първи удобен случай ще те прецакат, без да се замислят. 5. Италианците са повърхностни попръцковци, завистливи, меркантилни, нахални до безобразие и коварни. 6. Испанците са все@бни, мързеливи, нечистоплътни, пауни, но в същото време са с примиренческо мислене и хора на статуквото. 7. Шведи, финландци, норвежани и прочее "ескимоси" са студенокръвни пияндета, без живец и особено без въображение. 8. За шотландци и ирландци имам положително мнение, въпреки, че са различни. 9. Гърци - шовинисти, тарикати, сметкажии и мързеливи, но поне са автентични, с принципи и най-добрата поезия, която съм срещала, а това за мене си е сериозен плюс. За румънците нямам задълбочени наблюдения и не искам да се излагам. А българите сме далеч по-цивилизовани, като оставим настрана идеята, че не ни пука къде си хвърляме боклука. Българинът масово има у себе си едно усещане за справедливост, което ако го слуша е добър човек. Също сме изобретателни, работливи, гостоприемни, градивни, грижовни към семейството и близки, отзивчиви, дори прекалено отзивчиви. Това българка да се омъжи за чужденец е вид наказание, с малки изключения. Обратното също е вярно. Затова не мисля, че изобщо е възможно българинът да си отвори очите от действията на европеец. Ние, чисто като нация, сме минали през тези етапи на лустровано съществуване, просто българинът, особено когато си е у дома, се чуди какво да "подобри", според собствните си представи за подобрение.

Здравейте! Искам да пусна нова тема по повод т.нар. отговорно развитие на изкуствения интелект в полза на човечеството. Според вас дали следва неминуем еволюционен процес по въвеждане на ИИ във всеки аспект на живота на човеците? Според вас дали в крайна сметка ще стигнем до тоталитаризъм от ИИ? Къде свършва реалността и започва фантастиката? Предварително благодаря за искрените мнения!

Внимание към всички, възнамеряващи да четат този пост - това ще бъде стена от текст! Горещо съветвам да подминете поста ми, ако личните ви стремежи се изчерпват с трупането на пари и забавления. w00x, може би си прав за егоцентризма. Интересното е, че той е характерен за човеците, но в една доста по-ранна възраст. После се предполага, че като най-интелигентното живо същество на планетата ни, каквото имаме претенциите да сме, да си възпитаваме толерантност към другите видове и собствения ни вид. Самочувствието е хубаво нещо само до едно, да кажем "търпимо" ниво, после е нелепица. Сигурно и ти така си се самовъзпитавал - съзнателно да се сравняваш с други свои познати, роднини, колеги, да откриваш разликите и приликите между вас. И междувременно да се коригираш в посока, която съзнанието ти, душата ти, ценностната ти система и дори емоциите ти, одобряват (и харесват). И сега как човек харесва да се държи агресивно и безцеремонно?! Това действие налага едни специфични емоционални състояния и енергия, която може да се насочи в положителна посока. Ниските страсти могат да бъдат измерени и те доказано разболяват. Ярост, гняв, омраза, злоба, срам, отчуждение, самота... те също градират всичките до определени психични заболявания. Собствените ни тела, чисто физически се разболяват, когато изпитваме ниски емоции. Оказва се, че всяко психично разтройство, в крайна сметка ще доведе и до нежелано физическо състояние (заболяване); обратното също е вярно. А нали всеки от нас се стреми към здраве и щастие?! Относно мнението ти за трупането на лични знания, напълно се съгласявам с теб. С една малка уговорка, че човечеството, по-точно човеците, така правим - когато липсват суровини, ние трупаме по много от липсващите, точно защото не се намират лесно. Трудният достъп до информация води до стремеж на трупане на лични знания, трудният достъп до храна, води до периодично бомбастично преяждане и трупане на тлъстинки, които тялото ни да ползва в трудни моменти. И сега обаче, забележи, когато храната е в изобилие, затлъстяването е прогресивно и трябват много усилия и самодисциплина, за да не трупаме тлъстини непрекъснато. Но когато говорим за знания, тук липсва желание за усилия и самодисциплина, сакън да не оглупеем прогресивно. Това явление как си го обясняваш? За сагата със стъклото - да прав си, има електроника в него и това е важно. Но цялата процедура е абсурдна, защото за да се изпълни тя, минах през на пръв поглед забранени неща. Първо да шофирам със счупено по този начин стъкло, второ - уж като изряден собственик на застраховка, би трябвало по щетата нищо да не плащам. Но "довереният сервиз" любезно ме уведоми, че няма да поръчат стъкло, което вече не е капарирано. А застрахователят не изплаща нищо друго, освен вече свършената работа. И трето, което за мене не е без значение, виновниците за този... хмм, "инцидент", ще останат без дори забележка. Имам свидетел, от съседния блок, който лично е видял как тийнейджърите чупят стъклото, провикнал се е, ще свидетелства, че това се е случило пред очите му. Но тук липсва механизъм, който да накара родителите на тези деца, да заплатят щетите, които отрочетата им са сторили абсолютно умишлено. ---------- Към Антарес Интересни коментари имаш и съм съгласна с почти всичко, написано от теб. Само за пътищата в Италия имам тежки спомени и накрая на този пост може и да ги изложа резюмирано. Моите впечатления от бедни общности са идентични с твоите. Била съм на места, където живеят само племена защитени от юнеско, останали в цивилизационното си развитие някъде към X век. Щастливи хора, безгрижни и весели и това е нещо като общностно правило. После хората в гетата из Африка. Живеят в коптори от тенекия и мукава, по тесните улички е воня, мъртви животни, фекалии, босоноги деца, проституция, дрога... Обаче хората ухилени до ушите. Нямат никакво възпитание и цивилизовано отношение. Човешка джунгла. Но по тези улички се чува само щастлива глъчка. Дори скандали не се чуват от копторите, всеки се усмихва на всекиго - да към белите са враждебни (по мое мнение с причини), но към своите са направо обичливи. А за Италия си прав, но за движението в градовете. По т.нар. Автострада имах не едно и две "интересни" впечатления. Първо онези кабинки с бариерите при качването на Автострадата - всичко беше електронно. Като бяха поставили нещо като голяма черна кутия, без ключ, в която улеят за поставяне на карта и пари беше един и същ. Кутията говори, но само на италиански език, няма външни обозначения, има два улея, пет копчета и една дупка. И се опитах с всевъзможни комбинации да открия как да си платя тол системата. В момента, в който застане обект пред кутията и тя започва да бъбори: "Бонджорно...." и то много бързо. Копчетата не сменят езика, независимо в какъв ред ги натиска човек, а кутията продължава да говори безспир. Първият път откарах 20 минути пред кутията, в опити да си платя, докато накрая успях. И зад мене другите автомобили бяха повече от разбиращи и търпеливи. Нито веднъж не ми свирнаха, нито веднъж не ме обезпокоиха, но и никой не дойде да помогне! Накрая схванах магическия ритуал по плащането за ползване на Автострада и нямах проблеми по-нататък, но на тол опашката, пред Венеция пред мене беше един белгиец, за когото се бях вече басирала, че ще ми бие рекорда от 20 минути пред кутията. И се оказах права! 35 минути белгиецът обикаля, псува, подритва, комбинира различни платежни средства и бутони... И опашката от 200 автомобила стои търпеливо, и чака... Накрая, понеже спечелих баса, отидох да му помогна на белгиеца, защото не ми се висеше повече и защото бях изкарала 20 евро от баса. Такива неща...

По Коледа ме убедиха да гледам един кратък сериал, който сигурно го знаете отдавна и който сигурно вече сте коментирали, но искам и аз малко да коментирам. Става дума за "Love, Death & Robots" (2019). Има излезли три сезона, като всеки от тях има различен брой серии. Всяка серийка е по няколко минути, анимация и по тазлични теми. В един телеграм канал заспорихме с един възпитан опонент за времената, когато ИИ ще управлява изцяло човечеството. Дали това е възможно. Дали изобщо "онези" биха позволили подобна диктатура... Та в това сериалче има една серия, която се казва "Когато киселото мляко взе властта" и заради тази серия изгледах всички серии. На мене повечето серийки ми харесаха, с много малко изключения, които ми се струва, че не разбрах добре. Та ако нямате против да гледате анимация за възрастни, хвърлете му едно око. Има го почти навсякъде. https://www.imdb.com/title/tt9561862/?ref_=ext_shr_lnk

Честита 2025-а да ни бъде на всички! Пожелавам здраве и повече смислени събития в живота ни. Което отново ме връща към една философска тема, запалваща ме от време на време. Защо толкова агресия ни напъва?! Вярвам си, че преди едни 10 години имаше повече толерантност у хората. Такава, ежедневна толерантност, която не ни позволяваше да показваме нетръпимост към дребни случки. Примерно виждаме човек от друг град, който не знае къде да се подреди, на място, на което сигурно стъпва за първи път (както бях аз онзи ден във вашата Плаза мол); не е нужно да го освиркваме групово за това, че ни е забавил 20 секунди. За няма нищо днес спокойно можем да видим средни пръсти, да чуем люти клетви, отвратителни псувни... Отвсякъде имам чувството, че бълва агресия вече. В "социалните мрежи" е бардак - буквално. Най-неграмотните и най-малко осведомените са най-шумни. В Тик-ток и Инстаграм такава простотия се лее, че дори няма да отварям дума. Имах един преподавател, който казваше "Колкото по-малко знания има един човек, толкова по-значими му се струват те!" А по философската тема, съвсем спокойно искам да питам следното. Смятате ли, че безлимитният ни достъп до информация днес, препятства набора на лични знания утре? Плоскоземци... разбирате ли?! "Небесната твърд", "Подземното слънце" и прочее много гръмогласни дискусии. п.с. Моята тема с предното стъкло се оказа сага. Счупили са ми го тийнейджъри, които решили по Коледните празници да хвърлят тежки предмети от 5-и етаж точно мо моето стъкло. Може би само защото само аз си плащам т.нар. "служебен абонамент", за да не се чудя къде да паркирам. За когото ще бъде интересно, искам да спомена, че застрахователят ми изиска да обявя щетата в МВР, понеже не е ПТП, а е виновно причинена щета. От МВР ми обясниха, че не мога да пусна жалба, докато не докарам колата лично пред районното. Ама, че нямам право да я карам с потрошено стъкло, не ги интересува. Патрулка няма да пратят, а е моя грижата да докажа щетата. Накрая т.нар. "доверен сервиз" ми обяви цена от 1 600 лева за "оригинално предно стъкло", не работели с т.нар. "европейски", които били всъщност китайски и съответно по-евтини. И за капак на всичко, независимо, че ще трябва да сложа оригинално стъкло, трябва да го чакам да го докарат 30 календарни дни. А, да и да капарирам 500 лева за този внос. Имам чувството, че живея в някаква паралелна реалност, взета от въображението на Лудия шапкар, докато е на свалящи наркотици. Не искам да завършвам песимистично! Обаче нищо оптимистично не мога да измисля. Ако вие се сещате нещо оптимистично, кажете го и тук, моля?! (Ужас, вече думи като "споделям", "харесвам", "усмивка"... ги усещам като паразитни.)