Triti

Извинявам се за офтопика (спойлера) по-долу и предупреждавам, че той изобщо не е свързан с кино, но така се случи, че тук отново си вадим кирливите ризи непоискани. Сега малко по темата кино искам да напиша няколко реда. От време на време посягам да гледам неотдавна излизали филми, особено ако не си спомням добре основната идея във филма. Системата ми за търсене на такива по-стари филми е сравнително на невероятностен принцип. Отварям IMDB или Rottentomatoes и ги подкарвам по режисьори, сценаристи, а в краен случай и главни роли. Така на няколко пъти се оказа, че съм пропуснала или позабравила прилични филми. Един такъв, който наскоро ми попадна е италиански и е по повод излизането на втората част. Става дума за "Добре дошли на юг" (Benvenuti al sud) от 2010г. и втората му част "Добре дошли на север" (Benvenuti al nord) от 2012г. И двете части са направени с онзи специфичен хумор на италианците, който сигурно си спомняте от филмите на Челентано. (Като написах "Челентано" се присетих нещо. Отдавна искам да направя буквичките за "Петък, събота, неделя", но никъде не ги намирам на английски. Ако ги намирате вие, моля свирнете силно?). Та и в "Добре дошли..." същият хумор се лее, с характерните черти от характерите на северняците и южняците италианци. И ако се чудите каква комедия от едно време ви се гледа, двата филма няма да ви подведат. Но пък е хубаво да ги гледате подред, от първата, към втората част. Едит:

Taz, аз специално с никого не се карам, нито дърля, какво остава да се скубя с някого по било то каква тема. Специално тук в "Кино" съвсем добронамерено си обсъждам каквото ми е интересно за дадено заглавие и понякога се случва да имам интересни дискусии. Жалкото е, че те са все на лична. И ако не бяха лични, с готовност бих ти показала колко градивни и адекватни могат да са те. Мили дискусии! Та за кино караниците, които Мирцата, Сотбис и може би още няколко човека виждат, според мене са умишлено очезатваряне въпреки доказана слепота. Очезатваряне, да не би да прогледнат изневиделица. А коментарите за филми не са в посока кой какво харесва/не харесва - разбира се, всеки има право да харесва и не харесва всичко! Коментарите са съвсем философски и изложени възгледи относно някоя идея, която повдига даден филм. Както и свързаните с тази идея изводи. И ако всеки път, когато се заговоря с някого тук, не скачаха разни определители, на които всичко им се струва "злоба, ирония и помпозност", можеше и да не става нужда да си лафим на лични. Сотбис, ти си егати и внимателният... мъж! Честно. Ако малко се напънеш и обясниш къде според теб трябва да съм отстъпчива и къде видя толкова "злоба, ирония и помпозност", съвсем добронамерено бих преразгледала поведението си. Но допускам, че ти не искаш с нищо да допринесеш за дискусията и реално моето поведение в нея, а искаш само да ме обидиш и сигурно да се накефиш, че си ми скофтил деня. Жив и здрав да си.

mIRCata, ти освен "на ръчка", по друг начин можеш ли да общуваш с мене? Чудя се ся дали ме страхуваш или ме харесваш, че чак пък толкова тесногръдо да подхождаш. Хубаво е да свикнеш най-после, че това което са ти втълпили по отношение на агресивното форумно общуване, не е очевидно за всички. Та ще ти отговоря, защото аз преценявам кога да отговоря на някой, който се обръща към мене публично и кога да не му отговоря. Знам, че отново ще съзреш някакви гадни мои мисли или желание да те унижавам и най-вероятно докато четеш тези редове ще ти се струва, че змии и гущери бълва екрана, но от моя страна не е така. И се чудя кога ли най-после ще вденете тука няколко човека, че форумите са създадени с цел дискусии Давам ти пример от реалния живот, за да схванеш най-после идеята. Пиша си мнението за даден филм, в даден форум, в ненатрапчива тема, която и без това е създадена с такава цел. След два месеца (буквално) идва някой си нов човек, който иска да коментира това ми мнение и го прави! До тук ясно ли е? Коментарът на новия човек е може би създаден с цел да дискутираме темата? Може би този нов човек иска да си пообщуваме за дадения филм публично? Той не приема най-възпитания ми въпрос "...какво толкова ти хареса в тази хммм... лента?" като опит за заяждане (за разлика от теб), той го приема като готовност от моя страна да дискутираме темата. Което си е точно така. После в зависимост от търпимостта на околните преценява даденият нов човек дали да продължим дебата публично или на лична. И ето точно така се получи и в случая. Ще си обсъдим с Ivonik филма на лична, защото такива като тебе пречат това действие да стане публично и да се включат повече хора. Та ти си помисли малко дали имаш право с горния си пост и дали "случайно" не пречиш на създаването на една прилична дискусия. А чарът на дискусиите е именно в тяхното осъществяване. Жалко, че най-интересните ми дискусии тук съм провела на лична; точно заради такива като тебе - уклонители и семафори, дето виждат опит за заяждане у всяка моя буква.

Всеки може да си харесва каквито си филми иска, Ivonik, без това да пречи на когото и да било. Относно моето мнение, което си цитирал, все още твърдо стоя зад него. И до момента не видях нито един сносен коментар (или ревю) на филма, който да ме лееекинко замисли така в друга посока. Не че съм и търсила де, признавам си. Но пък ако ме срещне нечие мнение, което поне малко да се аргументира в посоката защо този филм не е голяма торба с претенции, обещавам да си преразгледам мнението. Към момента смятам, че "Облакът Атлас" притежава следните непреодолими характеристики, така 'щото да успее да се впише в представата ми за филм направен от създателите на "Матрицата": 1. Не видях нито една качествена или нова идея, която да развие, загатне или поне намекне той. 2. "Многопластието" на филма, според скромното ми мнение, е само за да маскира въпиющата липса на новаторска идея и същевременно да тушира изобилието от религиозни буламачови догми. (Всичко било свързано! Хайде бе?! Сега и да не кажат, че всичко в крайна сметка може да се окаже създадено от едни и същи неща наречени протони и неутрони?! Нали тайнственост трябва някаква, обаче? Не ме разбирай погрешно, с две ръце съм "За" неграмотните хора на планетата да са яко религиозни! Религия му е майката - съгласна съм, без грам шега тук. Но до тук. Пред-пред-последното изречение е важното тук, ) 3. Ако не бяха многото роли и майсторството на актьорския екип, както и чудесния грим, филмът би приличал на нискоразряден водевил. Та, Ivonik, какво толкова ти хареса в тази хммм... лента? Друго също искам да напиша и заради това другото вече втори пост се мъча тука да издокарам. Предишният път нещо ми се прецака, натиснах някакво копче тука без да искам и всичко дето бях написала си такова таковата. Филмът, който далеч няма чак толкова претенции като "Облакът Атлас", но според мене носи много по-грандиозна идея, която ме накара да се вторачвам двайсетина минути в тавана и да нищя "как" и "защо", беше "Животът на Pi". Не, че не притежава свой дух последният, нито че не се отличава с размах, но последните се разбират последните няколко минути от филма. Иначе изобщо не ти тежи на сетивата, нито по някакъв начин ти пили по нервите. Разказва ти една приказка, полека и... изобилно. А накрая разбираш, че са те прецакали малко. Защото отвъд всичката красота за очите и слуха една мъка е стояла - права, гладна и жестока. Та ако мога да сравня чисто идейно двата филма, то "Облакът Атлас" му диша праха на "Животът на Pi" с няколко обиколки. Но и неслучайно режисьорът на "Животът" е същият китаец*, който режисира "Планината Броукбек" и той знае как се показва класа, когато иска да ни... притесни и очарова едновременно. (А последното е вече много рядко срещано в киното въобще.) (широка усмивка) *Да се чете като тайванец или танганаец.

За Космополис излязоха много крайни мнения до момента и то от хора, чието мнение по темата кино уважавам. Книгата, според мене е малко прехвалена, но пък и вкусът ми за литература изобщо не мисля, че е адекватен. Мжд., Таз, същото мнение имам и за Орхан Памук (каквото е и за Делило), че несъмнено са талантливи автори, но някак... хммм... облъчени по особен начин от вътрешните си въображаеми катаклизми. Не, че и други автори не са такива, примерно Достоевски, и този им вътрешен свят е същият, който ги прави уникални - така е. Просто на мене са ми леко като напушени. Дори не знам дали това е точното усещане, което ме обзема докато ги чета, но последното по-скоро е сиво, отколкото жизнерадостно. Та и за "Космополис" така съдя и предвид, че книгата не ми образува никакво "УОУ" усещане, а и разностранните мнения на познати, ме карат да не намирам ищах да го гледам. Пък и Кроненберг не го свързвах с нищо интересно преди да нашуми филма. Та... мерси за ориентацията, мисля да не го гледам още. Снежко, нещо вече ме е страх да гледам филми по известни световни прози. Напоследък нищо, което е филмирано по книга не успя да ме изненада положително. Освен "Игра на тронове", но това е голямото изключение изобщо де.

За мене все още е пълна мистерия какво е "лвд", очаквах вие да го разгадаете, ама пак не разбрах... Последно какво е "лвд"?!

Космополис, някой изгледа ли го? Мене още ме е страх. Дайте мнение, моля?

Стари са тези, при това са в комплект с тези: Един отива при доктора и му казва: - Голям проблем имам, докторе. Стерилен съм! Докторът заинтригуван: - Това е сериозна диагноза. Не бързайте. Ще ви изследваме, спермограма ще направим и тогава ще уточним. - Но докторе, това ми е по наследство - баща ми, дядо ми и прадядо ми също са били стерилни. - Нима? А вие от къде идвате? - пита докторът - Аз ли? От Пловдив. Жена отива при гинеколог. - Моля, съблечете се - казал докторът. - О, докторе, малко ме е срам! Не може ли да загасите лампите - попитала срамежливо пациентката. Докторът угасил, а тя попитала: - Къде да си оставя дрехите? - Тук, до моите - отговорил лекарят.

rargirov, като това: Мжд. забравих да попитам нещо. Имаше едно филмче за Северна Корея, мервала съм го в тубата. Някъде около час беше, снимано е през 2010г. и му изгубих линка, не го и намирам. Някой дали случайно не го знае къде да го гледам?

Antares, не че си ме питал, а и сигурно изобщо не те интересува мнението ми, но ще си го напиша аз, с надежда този път да успея да се изложа както подобава. Карикатурите ти ги следя много зорко и до момента онези от "стария" ти период ми се струват най-смешни. Може би защото третират вечни теми и защото са отвъд ежедневието. Казвала съм ти много пъти, че имаш талант, според скромните ми разбирания за талантливост, но и ме е много яд, когато ми се струва, че талантливи хора се занимават с политика, медии, ежедневие, изобщо се мъчат да отразяват действителността и те... В този ред на мисли, споделям напълно мисълта: Та накратко исках да ти напиша, че разбирам колко трудно е да накараш тълпа непознати да се усмихнат. То иска повече от талант, умения и старание, иска най-вече поне една шантава идея. А последното е по-велико от фактологията.

Чета си английски прекрасно, Godfather, но ако ще ти олекне на теб лично - 'щото пак съзирам някаква вражда в думите ти - преведи, моля те, за "българското човечество" ( ) критиката на Таймс и Поуст? Също така пробвай и да я разбереш, освен да я прочетеш и преведеш. Тогава може и да те осени защо ползвах Яворов за сравнение... ама защо ли силно ме съмнява да се случи такова разбирателство между нас. И за да съм безкрайно честна към отношението ти, което съзирам в опитите ти да си общуваме за кино, искам да споделя хубавото усещане, че поне този път си зарязал навика си да се обръщаш с "бе" към мене, въобразявайки си, че такова обръщение се разбира като приятелско и от жените. Пък за да не съзреш само лично отношение към теб от моя страна, каквото уверявам те е налично само за цвят, ще се върна отново към темата с критиката на Поуст и Таймс. Претенции не са изказани към творбата на Толкин, Godfather, просто защото въпросните критици не са я чели! Далеч по-лесно е да се обвини Джаксън. А той пичът буквално е събрал от 9 морета вода, за да раздвижи историята. Пък последната е била интересна - забележи (!) - през 1937-а година и то за подрастващи. (Толкин може да е скучен, liquid, но едно не може да му се отрече - пионер е във фентъзито и именно той е виновен да се запознае светът с вече изтърканите от ползване митични същества като хобити, орки и елфи. Иначе за другото си прав, подкрепям напълно.) Хубаво ще е да изчетеш, Godfather, пълните критики на двамата критици - адашката Хорнадей - която освен, че не е чела "Хобитът" и се усеща излъгана, че не прилича той на филм от трилогията на "Властелинът на пръстените", то е и склонна да предупреди потенциалните зрители на "Хобитът" че: "Contains frightening images and extended sequences of intense fantasy-action violence." Вторият "критик" от Таймс, някой си А.О.Скот, пък е скочил преди да чуе "Хоп!", определяйки филма като "специфичен провал" - каквото и да рече това. Вече спокойно можем да не му вярваме, поне и ако съдим по приходите, които не само счупиха всички рекорди за печалби до момента (!) отвъд голямата локва, но и продължават да пълнят джобовете на MGM & NLC с невиждана скорост. Та дано А.О.Скот се уточни какво ще рече "специфичен провал", но не се съмнявам, че и да го направи, ще да е нещо свързано с разбиранията на масовата аудитория за провалена адаптация. Та ето ти ги двете пълни ревюта, Godfather (цък и цък), които не мога да повярвам, че си им се доверил така сляпо ти лично; че и си се усъмнил най-вече в моята абсолютно безпристрастна оценка. (Последното приех като обида.)

Godfather, хубаво е критика да има, изкуството не е семки и бонбонки (пък и да е), и е нормално да съществуват противоречиви мнения за едно и също произведение. Което ме подсеща, че не случайно много малко от творците - било то какви - са всепризнати приживе. За Моцарт са говорели, че е наглец и плагиат; Ван Гог пък е продал приживе само една своя картина, тъй като са го смятали не само за бездарен, но и за тотално скаран със симетрията в своите техники (обясняват го с това, че е бил болен от епилепсия); Александър Дюма (баща) е написал също така и кухненска енциклопедия, която била оплюта от енциклопедичната критика като "бездарна в литературно отношение". Защо ти ги пиша тези неща? Защото понякога световната критика е умилително неграмотна - според скромното ми мнение и според някакви такива исторически клюкини, свързани със същата тази критика. Да се сравнява "Хобитът" с "Властелинът на пръстените", че и да се очаква запазване на сюжетната цялост, е все едно да упрекнем Яворов, че не е спазил сюжетната линия от "Градушка" във "Вълшебница" или обратното. (Че и да сме недоволни как славата му на лирик и символист отива по дяволите заради включването на антологичния цикъл в една преобладаваща стихосбирка с любовна лирика. ) Според мен за всеки читател на Толкин не е никаква тайна, че двете произведения са различни; едното - "Хобитът" - освен че е създадено преди "Властелинът", носи съвсем друга атмосфера. "Хобитът" е приказка за приключенията на Билбо с джуджетата, Ам Гъл, тролове, орки, елфи, дракони и т.н. въображаеми същества; не случайно поредицата "Хобитът" носи и друго име - "Билбо Бегинс или Дотам и обратно". Нищо от патоса, нагнетената атмосфера, всеобщата заплаха и изобщо войните в Средната земя не е дори загатнато в "Хобитът". Та в крайна сметка, това е просто история за премеждията на една дружинка, която изобщо няма амбициите да покорява останалите мирно рахатясващи приказни народи. Интересно ми е как може точно Уошингтън Поуст и Ню Йорк Таймс да пуснат критиката си именно хора, които изглежда не са чели книжките. Не допусках, че може да има едва сега негодуващи към избора на сюжетна линия от автор починал преди 40 години! Това ако не беше тъжно, можеше да е смешно. А Пи Джей не е виновен според мен. Човекът си е следвал сценария, така както е и в книжките и единственото, за което може да се обвинява е, че не се е съобразил със зрителите страдащи от фото чувствителна епилепсия. Е разбира се, "по-напредничавите" "критици" спокойно могат да го обвинят и за ползването на 3Д технологията, а останалите брътвежи как 48 кадъра създава усещане за хаотичност, пълна каша и т.н... според мене са просто плод на недоволство заради застаряване. Когато човек остарява, за съжаление, нервната му система не цъка толкова добре. И все пак, Godfather, ще се радвам да споделиш личното си мнение и ти, след като гледаш филма.

Много искам да напиша за "Хобитът - Неочаквано приключение" няколко особено красиви изречения. Някаква мисъл, която поне мъничко да се впише в представата, която създава филмът. Но силно се съмнявам, че точно аз мога да се справя с такава задача. Другата ми алтернатива в случая - а и онази, която избирам да се случи - е да бъда искрена откъм впечатления и да опитам поне щрихите, които ме плениха, да изброя. Отдавна съм заплюла Питър Джаксън за възможно най-педантичния изпипвател на грандиозни и мащабни кино проекти. Той обаче е далеч повече. Той е новатор и ако е произвел филм с нов технически похват, то действително има значение това му действие. Онези от вас, които си припадат по усещането да уловят разликата от 24 и 48 фрейма в секунда, няма да останат разочаровани. Има смисъл да се види лентата на 48 кадрова честота. Някъде преди време бях чела, че повече от 33 кадъра в секунда не можело да бъдат различени от човешкото око (без да залагам нищо на този си помен), но 48 фрейма се усещат! Дори още на представянето на MGM - лъвът им е жив! Признавам си, че бях скептична да се наблъскам в препълнената зала, за да го гледам със споменатия фрейм рейт и дори се замислих дали да не зарежа кадрите и не се насладя на филма в по-празните зали, където го прожектираха с 24 кадъра; но след започването на филма си дадох сметка, че пълната зала си заслужава всеки един неудобен момент, а в екшън сцените рейтът има огромно значение. За сюжета на "Хобит" няма да кажа нито дума и за онези от вас, които са чели книгата, няма да има почти никакви изненади. Но това, което искам да спомена няма как да го преглътна. Грандиозността на изпълнението надмина всичките ми очаквания. Всеки детайл от филма е създаден с бижутерийна прецизност. Всяка тревичка, дърво, костюми, пейзажи, камъните, анимацията... са потресаващо реалистични. Единственото неудобство беше, че миризмата нямаше как да усетим. Усещах се сякаш скоростта ми на възприятия е чувствително намаляла, защото не смогвам да обърна внимание на всеки детайл. Стига толкова суперлативи. Имам и някои забележки, които за феновете на Толкин ще се сторят префърцунени или най-малкото неоснователни. Обяснявам тутакси, че не съм фенка на Толкин. Според мен той е уморителен писател, който сегиз-тогиз изпада в пейзажен делириум, и докато си получи новата доза енергийни медикаменти, не се усеща как е изписал 58 страници заети с описанието на хълм. Лудостта на Толкин съзирам и в умопомрачителните родословни дървета, които най-вероятно е създал докато чака да го споходи муза. Тези два проблема ми се натрапиха на вниманието докато четях неговите книги и не се съмнявам, че има хора, които не обръщат внимание на тези неща, но за мене подобни подробности в било то кое четиво са изтощителни. Филмът не е по-различен. Скоростта на събитията е леко изнервяща. Освен това, филм който трае 3 часа за мене лично е уморителен. Със сигурност може да се направи филм със споменатата продължителност, който да не те кара да се усещаш прикована за някакъв стол, но в момента не се сещам каква тематика и изпълнение следва да се случват в него. Преди да сложа един трейлър и да си изтипосам личната оценка, искам само да спомена нещо наистина важно, което не вярвах и аз, че ще ми се случи да си призная. Заслужава си да се гледа на кино, а освен това "Хобитът" е най-добрият филм излизал последните 5 години. Превъзхожда го само "Игра на тронове", но това е пристрастно мнение и не искам да ангажирам никого с него. http://www.youtube.com/watch?v=SDnYMbYB-nU Лична оценка: 9:10

Psihara^^, Не всеки "Гудо" е "Годо". Спор нямаше, пишкомерят се мъжете с мене... и ми става жал. Иначе за филма ако имаш какво да напишеш, ще се радвам, може пък с тебе да поспорим. (Ама надали.) Румбата, моля, мисля пак да заповядам. Ако на теб ти хареса някой филм, освиркай ме смело, моля? Снежко, радвам се, че и на теб ти е харесал. А мъжът е хубаво да го гледа и той... такова...